Божият гняв

Целувката трая почти минута и приключи изневиделица. В мига, в който жената се отдръпна от устните му, Томаш почувства ръцете й между краката си.

— Е? — попита полковникът.

Наталия обърна глава и намигна със синьо-зелените си очи, сякаш искаше да каже, че мисията е изпълнена.

— Твърд е.

Полковникът се разкикоти шумно и плесна Наталия по дебелото дупе.

— Знаех си аз! — възкликна. — Знаех си! Никой не може да устои на моята Наталия! Още не се е родил мъжът, който би останал равнодушен пред тази жена!

Наталия погледна от вратата.

— Мога ли да отида, полковник? Вече е време за моя спектакъл и…

— Отивай, девушка. Срази ги!

Жената хвърли на Томаш прощален поглед, пълен с обещания, и обърна гръб, полюшвайки бедра. Когато излезе, полковникът се обърна към португалеца.

— Е? Как ви се струва?

Томаш размени поглед с Ребека, сякаш очакваше нови инструкции. Американката сви рамене — след онова, което беше видяла, като че бе готова на всичко.

— Ъмм… хубава е — каза португалецът.

— Искате ли да я пробвате? Трябва да знаете, че е скъпо, но си струва!

— Аз… такова… ще го оставим за друг път.

— А, ще съжалявате! Това момиче така ни обработва, че после не можеш да мръднеш. Преди време имах такава сесия с Наталия, че без малко да ме сложат на системи. Знаете ли, с тази нейна уста тя може да…

Ребека се прокашля, отегчена от играта и разговора.

— Полковник, моля ви, имаме проблем, който трябва спешно да разрешим.

Алексеев повдигна гъстите си вежди и въздъхна дълбоко, примирявайки се с неизбежността на разговора, който трябваше да проведат.

— А, да! Снимката, нали?

— Точно така.

— Кажете какво искате да знаете.

— Изпратихме ви снимка. Обяснете ни какво е това.

Руснакът се приведе на канапето и взе чашата с водка от масата.

— Блин, това е най-лошото на Русия! — възкликна той, отпивайки глътка. — Вижте, трябва да разберете, че когато Съветският съюз се разпадна, през 1991 година, Русия наследи най-голямата ядрена индустрия на планетата, в това число най-големия арсенал от ядрено оръжие и най-големите количества от обогатен уран и плутоний за военни цели в света. Всичко това се намираше в десетки комплекси, които бяха добре укрити и липсваха на картата. Имахме десет тайни града, обитавани от почти един милион души, където беше съсредоточена цялата съветска атомна индустрия. Със срива на икономиката и неспазването на реда и дисциплината страната заприлича на раздаден двор. Инфлацията скочи на две хиляди процента, не се плащаше навреме на хората, които понякога оставаха месеци наред без заплати, сградите започнаха да се рушат, ядреният материал не се съхраняваше както трябва, дори и електрическите заграждения бяха деактивирани, защото нямаше пари за електричество. За да добиете представа за ситуацията, ще ви кажа само това: имаше складове с тонове обогатен уран, които се пазеха зад врати, заключени единствено с катинари! И знаете ли какво правеха пазачите, охраняващи тези складове? Знаете ли какво правеха? Измъкваха се, за да си вземат храна и нещо за пиене… или да се срещнат с някоя девушка!