Сибирски тайни

— Ще си поговорим за Перовската ферма и за техния интерес към тайните на професора.

— Смяташ ли, че младежът, който е идвал при Чуракова, е бил от онази ферма?

— Сигурна съм, че не е бил — отговори Настя. — А и ти си сигурен в това. Ето защо ще се престорим, че е бил.

— Да, така ще трябва — въздъхна Егоров. — Слушай, московчанке, натресохме се ние с теб в нещо… Само не знам ти ли мен въвлече, или аз теб.

Настя сви рамене.

— Има ли значение кой кого е въвлякъл? Важен е резултатът.

— Да де, да — съгласи се майорът и замислено добави: — Резултатът обаче е неприятен. Излиза, че кроткият луд Голиков, насилник и убиец с десетокласно образование, е бил любимият ученик на известния учен професор Тарасевич! Чудни са делата ти, Господи! Колко умело лъжат хората, а?

Колата си стоеше там, пред дома на Леонид Иванович. В купето светеше, а Володя с молив в ръка запалено решаваше судоку.

— Как мина? Останахте ли доволни от посещението? — попита той с нескрито любопитство.

— Горе-долу — изпъшка Егоров и се настани на седалката. — Слушай, Володя, какво се говори из града за Перовската ферма? Май се носеше една мълва, че искали да купят основното стадо на нашето стопанство?

Володя с удоволствие се впусна в разсъждения, основани предимно върху публикации в местните вестници, които четял постоянно, докато чакал пътниците си. А и подочувал какво си приказвали. Настя не научи нищо ново от думите му, но пък за десетте минути, докато пътуваха, шофьорът си създаде твърдото убеждение, че именно този въпрос интересува нея и Егоров.

В хотела, минавайки покрай рецепцията, Настя така изгледа дежурното момиче, че то тутакси се отказа да издекламира заученото: „След двайсет и три часа е забранено да се водят гости!“.

Когато влезе в стаята си, Настя намери вратата, водеща към Коротков, широко отворена. Лаптопа го нямаше на бюрото, затова пък от съседната стая долитаха веселите гласове на самия Коротков, жена му — Ирина, и внучката Анютка. Момиченцето се задавяше от възторг, докато разказваше на дядо си каква нова онлайн игра научило днес. Лицето на Егоров за миг се разкриви от непоносима болка, която той се постара веднага да скрие.

— Слушай, московчанке, ти имаш ли деца? — тихо попита той.

Настя отрицателно завъртя глава.

— Нямам.

— И аз нямам — тихо и горчиво промълви той. — Вече нямам. И няма да имам. Сестра ми, по-голямата, все ми повтаря, че какви толкова ми били годините, можело пак да се оженя и да народим хлапета. То да се оженя може, тъй де… Само че какви ти деца ще имам при тоя мой начин на живот? Изроди. Ако не бях пил през всичките тия години, можеше и да се уреди нещо… Е, както и да е. Приказвам си само. Гледам, Юрка има млада жена, съвсем малка дъщеричка. А нали и той е бил оперативен работник, здраво е обръщал чашките. Ама нищо, рискувал е.

„Сестра му, по-голямата, казала… Сестра му… Май и кметът Смелков е от многодетно семейство, значи, трябва да има братя и сестри. Ами да, и самият Егоров спомена това веднъж, когато преразказваше съдържанието на материалите, събрани за телевизионното предаване и намерени при убитата Милюкова, и старата Федюнина. Може да се помисли в тази посока“ — бързо се мярна в главата на Настя.