![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
На два пъти при Шокрен долитаха гарвани, но какво казваха донесените послания можехме само да гадаем. Гло-гло през цялото време седеше настръхнал под стария си плащ и само понякога язвително отговаряше на нашите въпроси или вмъкваше безсмислени забележки по време на разговорите между мен и Мис. Основното занимание на стария шаман оставаше бързото и едва доловимо мърморене под нос. Или от старост гоблинът съвсем беше изперкал, или въпреки ръкавиците подготвяше някакво заклинание. Най-вероятно второто ми предположение беше вярното, защото появеше ли се някой орк край нас, Гло-гло веднага млъкваше, а ако на хоризонта се мернеше физиономията на Шокрен, старият шаман директно се преструваше, че спи. Като си спомних опитите на Кли-кли и как изгори къщата с шайката на Неназовимия, аз се стараех да държа очите и ушите си отворени. Да не дава Сагот гоблинът да реши да си поиграе с магията. Разбира се, аз изобщо не се съмнявах в способностите на гоблина, просто с тези блокиращи ръкавици на ръцете той като нищо можеше да обърка нещо там, да не постави пръсти в нужната позиция и в крайна сметка хитрото шаманство да ни донесе, например, не крила, а лют гаракски пипер в задника. А подобно нещо с подходящ „късмет“ и „умения“ спокойно можеше да се случи. Недостатъци на магията, така да се каже.
Мис първоначално не беше склонен към задушевни разговори, но с течение на времето се оказа, че жителят на Пограничието е прекрасен събеседник. Раната на воина постепенно зарастваше, а орките, проявявайки нечувана загриженост, намериха чист парцал и някакъв мехлем за по-добро изцеление. Гло-гло заби нос в мехлема, остана доволен от получения резултат и като посъветва Мис да сменя превръзката по-често, отново започна да си мърмори под нос.
На петия ден се появиха Олаг и ухиленият Фагред. В ръцете си последният носеше въже. В главата ми веднага изскочи лошата мисъл, че сега някой ще бъде обесен.
— Нощна пеперудке, ставай! — заповяда Олаг.
Както сигурно сте се досетили, това предложение ме разстрои до такава степен, че аз дори останах да седя на място.
— Къде ще го водите? — застъпи се за мен гоблинът.
— Не е твоя работа, зеления! — изръмжа Фагред.
— Ставай, Пеперудке! Шокрен не обича да чака! Или искаш аз да те вдигна? — попита Олаг.
Логично заключавайки, че Шокрен — това не ти е бесилка, аз станах на крака и Фагред веднага ми метна примка около врата, а другия край на въжето омота около ръката си. На такава импровизирана каишка ме отведоха при шамана на орките.
Шокрен си говореше нещо с Багард, но когато видя, че са ме довели, прекрати разговора.
— Перо ат за нукоку на тенши <Водете го след мен (орк.)> — каза шаманът и тръгна към обелиска.
Понякога много съжалявах, че не знам оркски език.
Фагред дръпна въжето, като едва не ми счупи врата, и ме повлече след Шокрен. Олаг вървеше до мен и от време на време ме побутваше в гърба. Все едно водят овца на пазар! Естествено, не тръгнах да протестирам, защото това щеше да е отличен повод да получа един по зъбите от Фагред. Отведоха ме до края на гората, където Шокрен седна на земята и впери замислен поглед в мен. Естествено, на Гарет никой не предложи да седне. Така че трябваше да стърча, при това с глупавата каишка на врата, и да се преструвам на скучаещ идиот. Шаманът сякаш леко се разстрои, че погледът му не дава желания резултат, и като направи недоволна физиономия, каза:
— Трябва да изясня някои детайли относно появата ти в нашата гора и да разбера как си успял да вземеш Рога. Ще отговаряш ли или да кажа на Фагред да те увеси за известно време?