Детето на нощта [bg]

- И какво от това? - обади се Илкар. - При първата дума на неподчинение щяха да ти отнемат командването.

- Може ли да говорим за друго? - изрече Дарик по-остро, от­колкото му се искаше. - Как е Троун?

Същият въпрос се въртеше на езика на Хирад. Вторачи се подканящо в елфа, който си подъвка устните.

- И той е много зле. Твърде дълго е бил вълк. Ясно е, че това му пречи да си върне човешкия облик. И двамата видяхте ко­зината по лицето му, но тя покрива цялото тяло. А това е най- малката ни грижа. Свил се е в животинска поза. Мускулите му са смесица от човешки и вълчи, ходилата му повече приличат на лапи с остри нокти, сърцето му е прекалено голямо. Сигурно има и друго, което не се открива толкова лесно. Казано нак­ратко - макар да прилича на човек, всъщност не е. Поне засега. Има надежда преобразяването на тялото и органите му да про­дължи, но не знаем дали ще се случи.

- Можете ли да поддържате живота му? - попита варваринът.

- Няма да е труд но, но като се замислиш що за живот ще бъде... Боговете да се сгромолясат, в главата му цари хаос. Кой може да познае какво е съхранил от човешкото съзнание и спо­мени? Ще се нуждае от постоянна помощ.

- Значи ще е добре някои от нас да оцелеят, за да му помагат - проточи Хирад.

- Вярно - кимна елфът.

- Не е за вярване, а? - промърмори варваринът. - Троун пак е с нас...

- Да. Жалко че не мога да те зарадвам с добри новини и за него - намръщи се Илкар.

- Е, какво ще правим сега?

- Не знам ти какво искаш да правиш, но вече е среднощ и аз едва се влача.

Хирад си каза, че и той е готов да заспи въпреки клатушкането на кораба. Едва го помисли и устата му се разчекна в про- зявка.

- Виждам, че сме на едно мнение - каза елфът.

- Ъхъ... - Варваринът стана и се протегна. - Хайде, генера- ле, и ти трябва да си отспиш.

- Идеята е добра.

Когато елфът минаваше покрай него, Хирад се ухили от вне­запно хрумване. Вкопчи се в редкия шанс да разсее унинието.

- Ей, Илкар, тази Ренерей никак не е грозна, а?

Илкар го изгледа недоумяващо.

- Да, бива си я.

- Може пък да се облажиш. Хубав и прочут елф, че и старши маг в Джулаца... Току-виж плаването на юг мине по-весело за теб.

Илкар клатеше глава.

- Само ти, Хирад, си способен да мислиш за секс в положе­ние като нашето.

Варваринът сви рамене и тръгна към койката си в отделени­те за тях каюти.

- Приятни сънища, Илкар.