Смъртта на царете [bg]

Търсещият му поглед намери Брут на втората редица до една жена, която вдигна глава и го погледна. Имаше нещо смущаващо в хладната й оценка и той се запита как тя успява да изпъкне сред тълпата, сякаш седи много по-близо до него от всеки друг. За един кратък миг жената се облегна леко назад, може би за да привлече вниманието му. Косата й беше пусната свободно и преди той да призове волята си, за да отклони очи, тя вдигна ръка и отмахна един кичур, паднал на лицето й.

Юлий се насили да се отпусне и да се съсредоточи, вдиша топлия въздух и запрехвърля в ума си точките, които беше подготвил заедно с юристите си през седмиците след официалното изпращане на поканите. Ако съдиите бъдеха почтени, имаше превъзходен шанс да спечели, но ако някой от римските магистрати беше подкупен от неприятелите му, процесът щеше да се превърне в подигравка. Погледът му се зарея над събиращата се тълпа, която не знаеше какъв е залогът. Бяха дошли, за да се поразвлекат с речите, да аплодират или да ругаят остроумията в дебатите. Юлий се надяваше, че някои са дошли заради слуховете, които неговите юристи бяха пръснали из града — че процесът щял да бъде реабилитация на Марий. Бяха се събрали много плебеи и продавачите на печена риба и димящ хляб въртяха добра търговия, докато хората търпеливо очакваха идването на магистратите и на претора.

Юлий отново погледна към закритите с драперия щитове, които Александрия беше успяла да завърши, и забеляза, че много хора в тълпата се напрягат, за да ги зърнат, сочат ги и си говорят. Само Александрия, Табик и той знаеха какво се крие зад гънките на драпериите и сърцето на Юлий трепна при мисълта за реакцията на събралите се, щом дръпнеше плата.

Зад него тримата юристи ровеха в документите си, навели глави, и разговаряха тихо. Наемането на Квинт Сцевола, за да му помогне да подготви делото, му струваше два златни таланта, но нямаше много мъже в Рим, които да са по-вещи от него и в обичайното право, и в законите от Дванадесетте таблици. Голяма сума му беше струвало да го подмами да излезе от усамотението си, но въпреки упорития артрит мозъкът зад очите, забулени с тежки клепачи, беше толкова остър, какъвто го бяха описали на Юлий. Той загледа Квинт, докато адвокатът дращеше някаква бележка в документите, и хвана погледа му, когато той вдигна замислено очи.

— Нервен ли си? — запита Квинт и махна с пергамента към съда и тълпите, потънали в сенките оттатък.