Шестото покварено дете [bg]

– А хората, които са били тук?

– Записали сме всички. Никой не се е промъкнал незабелязан. Имате думата ми.

Наш стисна рамото на полицая:

– Благодаря.

Еспиноза кимна и се обърна към многочислената група зад гърба си:

– Всяка стая, всеки килер, под всяко легло. Искам всеки милиметър от това място да бъде претърсен. Абсолютно всичко. Ако някой ви каже, че някъде е забранено или нещо подобно, го пратете по дяволите. Ако имате проблеми, насреща съм.

– Радиовръзката не работи като хората – изтъкна Наш.

– Това винаги е било проблем тук – обади се Стоут. – Заради оборудването. То пречи на сигнала. – Той посочи към стената вляво: – Виждате ли тези червени телефони? Из цялата болница са. Свързват се директно с моя офис. Използвайте ги, а аз ще координирам действията на всички оттам. Мога да ви свързвам един с друг, мога да използвам интеркома… всичко, каквото ви е необходимо.

– Разбрано – кимна Еспиноза. Той погледна към Наш и продължи с известно колебание: – Има и нещо друго, и там е проблемът. Няма как да го кажа със заобикалки, затова направо – скорошните доказателства дават основание да се предположи, че който и да е отговорен за смъртта на всички тези хора тук, за отвличането на кмета и за нашата изчезнала детективка, работи директно с детектив Сам Портър и може да е свързан и с други убийства, приписвани на У4М. Бъдете нащрек и внимавайте.

Сред тълпата се разнесе мърморене. Всички тук познаваха Сам.

– Давайте! – викна Еспиноза. – Бързо и организирано. Всички да си отварят очите на четири!

Групата се разпръсна. Някои тръгнаха към асансьорите, други към стълбите. След около половин минута Клоз и Наш останаха сами с Уорник.

– Имам заповеди да стоя плътно до вас – каза Уорник.

– Издирването на кмета остава приоритет.

Наш се направи, че не го чува, и се обърна към Клоз:

– Покажи ми къде са видели Клеър за последно.