Шестото покварено дете [bg]

– Казах ви – подметка кметът. – И сега какво?

Клеър се надигна и заразглежда люлеещата се лампа. Интересуваше я окабеляването. Баща ѝ бе електротехник и когато беше малка, я водеше със себе си по различни обекти, където работеше вечер или през почивните дни, за да изкара нещо над заплатата от „Кармайкъл Илектрик“. Обикновено правеше дребни услуги на хора от квартала. Петдесет долара тук, сто долара там… всяка сума беше от помощ. Клеър ненавиждаше това – с далеч по-голямо удоволствие би прекарвала времето си с приятели. Но тъй като живееха в южната част на града, място, не съвсем безопасно, последното, което искаше баща ѝ, бе тя да излиза с приятели. Възлагаше ѝ задачи, научи я на основното и въпреки че като малка не беше особено доволна, когато порасна, установи, че може да се справи сама с много от нещата, за които хората викаха майстор като баща ѝ.

Сега Клеър погледна задната част на лампата и откри точно каквото очакваше – двете осветителни тела бяха свързани последователно и електротехникът, който бе работил тук, бе оставил значително количество намотан резервен кабел, в случай че някой поиска да премести лампата. В самата нея имаше почти два метра кабел – повече от достатъчно.

Клеър проследи пътя на белия кабел, откри запоената връзка и го откъсна. Лампата угасна. Само светлината, която се процеждаше през малкото прозорче на металната врата озаряваше помещението.

В средата на вратата имаше метална кукичка, предназначена за окачване на връхни дрехи. Клеър пъхна края на кабела между куката и вратата, след което омота около двете дългата връзка за обувки колкото се може по-стегнато, за да ги удържи. Понеже вратата се отваряше навътре, имаше достатъчно място за кабела. Куката бе над прозорчето, затова бе сигурна, че манипулациите ѝ остават невидими за евентуални наблюдатели отвън.

Върна се към лампата и издърпа колкото можеше повече от черния кабел. Събу едната си обувка, коленичи и с токчето заби гвоздея в пукнатина на пода. Не до края, само толкова, че да стои изправен и неподвижен, на около трийсетина сантиметра от вратата. След това взе черния кабел и уви оголената мед около главичката на гвоздея.

Като се върна при лампата, която все още се люлееше от тавана на няколко винта, Клеър сграбчи двата ѝ края и ги дръпна надолу. Остави я в ъгъла вляво от вратата, така че да не се вижда.

– Какво точно правите там? Не мога да видя нищо – обади се кметът.

– Създавам електрическа верига. Черната жица е фазата, бялата – нулата. Вратата е метална, тоест електропроводима. Ако планът ми проработи, когато Ски маската отвори вратата и тя направи контакт с гвоздея, свързан с черния кабел, веригата трябва да се затвори. Ако той още държи вратата ще стане част от веригата. Токът няма да го убие, но би трябвало да го зашемети.