![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Видя го, нали?
Наистина го бе видял. Портър се заизкачва по стъпалата. Горе-долу по средата имаше една снимка – единствената, закачена с лице към стената. На гърба с черни букви бе изписано „БМ10 5х“ и два инициала. Сам знаеше какво ще открие още преди да вземе снимката и да я обърне към себе си. Лицето на фотографията беше много по-младо, но въпреки това го разпозна.
О, Господи, не може да е той.
– Приятелчетата ти нараниха Хлапето доста зле онази нощ – каза Бишъп. – Той обаче се оправи, просто трябваше да мине време. През годините осъзнах, че беше най-изобретателният от всички ни. Успя да избяга от онези ужаси от детството си и намери начин да балансира везните, да си възвърне онова, което му бе отнето, което бе отнето от всички нас.
Очите на Портър бяха приковани към снимката.
– Не е нужно някой друг да умира. Това трябва да спре.
– Имам нещо твое, Сам. Нещо скъпоценно – отвърна Бишъп. – Веднъж опитах да стигна от тази къща до хотел „Гийон“, за да опитам да спася някого. Не бях достатъчно бърз. Да видим дали ти ще бъдеш. Доста е далеч. Мисля, че част от мен тайничко ти стиска палци. Хедър винаги е вярвала в теб. Дори когато последният ѝ дъх напускаше тялото ѝ, тя продължаваше да таи надежда, че ще я спасиш.
Разговорът прекъсна. Портър погледна Сара, която го наблюдаваше от най-долното стъпало.
– Хм… Само ако имаше на разположение самолет – каза тя. – Закъсняваме.
– Качих Пул на онзи самолет.
– Хората на Талбът имат друг в „Атлантик Авиейшън“ специално за теб, знаеш това. Не ме лъжи, Сам, не и след всичко, през което сме преминали заедно. Не ти отива.
Портър поклати глава и набра номер.
– Звъня на ФБР.
– Ансън ми каза, че ще опиташ нещо подобно.
Сара пристъпи до него и извади телефона си.
– Каза ми, че ще се жертваш, ако се наложи. Поръча да ти покажа това.
Видеото, което му пусна, бе с изненадващо добро качество. Въпреки че бе снимано отзад, Портър разпозна Клеър. Клипът нямаше звук, но той виждаше как тя крещи, докато удря с юмруци по вратата.
– Ще изключиш този телефон и ще го оставиш така, докато кацнете в Чикаго. След това може да се обаждаш на когото си искаш. Ако се опиташ да се свържеш с някого преди това, тя ще умре. Разбра ли ме?
Портър кимна неохотно.
– Ако опиташ да звъннеш на когото и да е, преди да стигнеш в Чикаго, дори кутийките ѝ няма да бъдат намерени. А сега го изключи!
Той се подчини.
95.
Пул
Ден шести, 03:31
Двайсет и осем минути да мобилизира екипът на Грейнджър в Чарлстън. Още трийсет и една, докато стигнат до къщата. Почти час след обаждането на Пул, малко след три сутринта, те заеха позиции. Пул ги слушаше от комуникационния ван, сега паркиран пред хотел „Гийон“.
– Гуендъл, на позиция.
– Джордан, на позиция.
– Суарес, на позиция.
– Говори Майкълсън, имам видимост към превозното средство на алеята. Сребрист лексъс, регистрационен номер от Илинойс TW84R3. Автомобилът изглежда празен.
– В къщата е тъмно. Не се вижда никой.
– Бъдете нащрек – разпореди Грейнджър. – Портър може просто да е заспал.
Вече бяха претърсили останките от хамбара и не откриха нищо.
– Самотна звезда Едно на позиция, север и запад.
– Самотна звезда Две на позиция, юг и изток. Пълна видимост.
„Самотна звезда“ бяха позивните на двамата снайперисти на Грейнджър. Те не използваха имена по откритите линии за комуникация. Като имаше предвид видяното на сателитните снимки, най-вероятно се намираха на някакво възвишение.
Всички носеха уреди за нощно виждане, благодарни на прикритието, което им осигуряваха последните няколко часа тъмнина.
Грейнджър отново заговори:
– Гуендъл, ти горе. Суарес, долу. Джордан, у теб е играчката. По моя заповед.
– Прието.
– Три, две, едно… Действайте.
– Федерални агенти! – изкрещя някой.
Пул чу добре познатия звук от полицейски таран. В съзнанието му се оформи картината как Джордан държи тежкия метален цилиндър и замахва с него към вратата.
Дървото поддаде с приятен за ухото трясък. Последваха два гръмки взрива – шокови гранати, метнати във вътрешността на къщата, след това тропот на бягащи крака. Още викове.
– Коридор – чисто!
– Стълби – чисто!
– Трапезария – чисто!
– Спални едно и две – чисто!
– Всекидневна… не мърдай, не мърдай!