![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Останалите спални и банята – чисто!
– Суарес, какво става при теб? – попита Грейнджър.
Никакъв отговор.
– Суарес?
– Гуендъл – обратно долу, провери какво става със Суарес!
Суарес се обади:
– Всекидневна… чисто… Виждам тяло. Жена. О, мамка му…
Той повърна. Микрофонът предаде звука с кристална чистота.
– Джордан е. Суарес е… неразположен. Имаме женски труп. Трийсетина, четирийсет години, трудно е да се каже. Къса кестенява коса. Облечена е в бяла дреха от тънка материя, прилича много на нощница. Някой я е накълцал. Много зле. Липсват едно око и едно ухо, на пръв поглед – и езикът. Виждам три бели кутийки, свързани с черна лентичка. Ще оставя на криминалистите да ги отворят. Причината за смъртта по всяка вероятност е прерязано гърло. Използвали са и нещо – скалпел може би, нещо с много тънък връх, – за да я изпонарежат. По цялата открита кожа – лице, врат, ръце… написано е „не виждай зло, не чувай зло, не говори зло, не прави зло“. Ще се наложи да я идентифицираме по отпечатъци от пръсти или по стоматологичния ѝ картон. Това обаче не е всичко. Цялата стая е в кръв. Засъхнала, не от жената. Под прахта. Вероятно е тук от години. И нещо друго. Някой е издълбал „татко, прости ми“, на плота на бюрото. Не виждам стърготини. Трудно ми е да преценя дали е направено скоро, или не.
– Грейнджър? Гуендъл е. Открих кръв и в една от спалните на горния етаж. Също стара, както изглежда. Не е от скорошно престъпление. Но е доста. Най-вероятно човекът, който е кървил така, е мъртъв.
Пул включи телефона си:
– Има ли сол върху или около тялото? Иди някъде около другите петна кръв?
– Сол ли?
– По кожата ѝ, по дрехите й… изобщо някъде?
– Изчакайте.
Джордан се включи след кратка пауза:
– Няма видими следи от сол. Не мисля, че е мъртва от кой знае колко дълго време. Все още е топла. Кръвта ѝ е свежа.
– Някакви следи от Портър?
– Самотна звезда Едно и Две – обади се Грейнджър, – някакво движение навън?
– Съвсем не.
– Нищо.
– Пак е Гуендъл. Стените на това място са покрити със снимки на деца. Открих една, която очевидно е пипана скоро, ако се съди по следите върху стъклото, понеже всичко е покрито с прах.
– Можеш ли да ми я изпратиш? – попита Пул.
– Секунда.
Телефонът на Пул изписука. При вида на младото момче на екрана усети как кръвта се дръпва от лицето му.
96.
Портър
Ден шести, 02:16
Портър шофираше, а Сара Уернър седеше тихо зад него, с лице напред, с ръце, сключени пред гърдите. Когато се опита да заговори, думите заседнаха в гърлото му. Не можеше да притвори очи нито за миг: щом го стореше, в съзнанието му изникваше образът на Клеър, която блъска по онази врата. Виждаше Хедър, която го гледа въпросително. Никога не бе могъл да я излъже, дори за най-малкото нещо – тя му мяташе същия този поглед и сърцето му се разтапяше. Можеше да измъкне истината от него, без да издава какъвто и да било звук.
– Никога не съм бил в тази къща преди тази нощ – най-накрая съумя да изрече той. Каза го не само на образа на Хедър, но и на себе си, и на жената на задната седалка.
– Искаш да кажеш, че не си спомняш да си стъпвал в тази къща преди тази нощ – отвърна Сара с очи, приковани към прекъснатата осова линия, която тичаше неуморно под джипа им. – И двамата знаем колко зле е паметта ти, Сам. Цял един живот е заключен в главата ти, Сам. Прочете досието, което взе от д-р Уитънбърг, нали?
Портър се намръщи:
– Откъде научи за това? Не съм ти казвал.
Сара се усмихна:
– Знам доста неща.
– Досието на Уитънбърг е фалшификат.
– Дали?
– Съгласно това досие ти дори не си истинска. Ти си някаква измислена личност, която прецаканият ми мозък е създал. Някакъв „призрак в машината“12.
Сара се усмихна, но замълча.
Изминаха почти две минути, преди Портър да заговори отново:
– Ти истинска ли си?
Сара се пресегна и улови дясната ръка на Портър. Постави я върху гърдата си.
– Изглеждам ли ти реална?
Той се дръпна.
– Спри!
– Ако не съм реална, значи си убил истинската Сара Уернър в Ню Орлиънс. Застрелял си я в главата и си я оставил да гние на собствената ѝ кушетка. Спомняш ли си да си постъпвал така, Сам? Може би за да покриеш още по-голяма част от миналото си.
– Не съм убивал никого.
– Продължаваш да го повтаряш, но това не го превръща в истина.
– Опитвам се да…
– Какво?
– Опитвам се да си спомня, но точно тази част от живота ми е толкова мъглява – отвърна Портър. – Все едно се опитваш да си спомниш стар филм, който е вървял по телевизора в ъгъла на стаята, докато ти си четял книга, фонов шум, който е едва доловим. Когато се пресегна за тези мисли, те се отдръпват и потъват още по-надълбоко.
12
„Призрак в машината“ – описание, създадено от британския философ Тилбърт Райл за дуализма „материално – духовно“, за който говори Рене Декарт. Райл въвежда термина, за да подчертае виждането на Декарт за това как менталната и физическата активност се извършват по едно и също време, но отделно една от друга. – Бел.прев.