Шестото покварено дете [bg]

– Защото е „някаква си мадам“, която върти бизнес с компаньонки. Знае името ми, знае, че ти ще знаеш името ми, затова ти хвърля стръв, за да не ѝ дишаш във врата. Това е жена, която целия си съзнателен живот е манипулирала мъжете. Добра е. Изиграла те е, детектив. Заложила е на глупостта ти и на погрешната ти преценка и е спечелила. Просто още не можеш да го осъзнаеш.

Двамата мъже се гледаха още близо минута, като никой не желаеше пръв да отмести поглед. Накрая Наш свали пистолета.

– Ще дам това на Клоз, понеже не ти вярвам. Ще открия по какъв начин си замесен в цялата работа и ще те изоблича. Ако опиташ да направиш нещо глупаво, собственоръчно ще те гръмна. Ще ми достави неизмеримо удоволствие, затова, моля те, дай ми причина.

Уорник оправи демонстративно сакото си:

– Свърши ли с пледоарията?

Наш вдигна предпазителя и подаде пистолета на Клоз.

Клоз го хвана с два пръста:

– Ама наистина ли?

– Пъхни си го в панталоните и гледай да не се гръмнеш. Може и да ти потрябва.

Клоз изгледа оръжието, първо опита да го затъкне отпред, размърда се неловко, премести го отзад.

– Не е много удобно.

Наш не му обърна внимание:

– Може ли Стоут да е напуснал болницата и после да се е върнал, без никой да усети? И не само Стоут – който и да е?

Клоз спря да си играе с пистолета и се опита да застане нормално.

– И Клеър най-напред за това си помисли. Спомена нещо за старите контрабандистки тунели под града и каза, че Бишъп ги е използвал, за да се придвижва незабелязан с години. Претърси мазето, но не откри нищо.

– Претърсила е мазето? Сама?

– Ами… не. Стоут беше с нея, двама или трима охранители също… а и човекът от поддръжката, който по думите ѝ работел долу. Мисля, че името му беше Ърнест Скоу. Всички търсеха заедно.

– Ако Стоут или някой от охранителите е замесен, може просто да са се престрували, че търсят. Може би дори съзнателно са я обърквали и са я отдалечавали от точното място, докато се откаже.

– Може и така да е.

Наш кимна към Уорник и посочи стълбите:

– Първо ти.

Уорник се намръщи:

– В такъв случай ми върни пистолета.

– Или тръгваш надолу, или те бутам. Ти избираш.

– Откъде да знам, че не работиш с Портър и не планираш да ме убиеш, когато слезем?

Наш се усмихна:

– Това е чудесна теория. Харесва ми начинът ти на мислене. Или пък ще вземем да открием кмета. При всички положения обаче ти вървиш отпред.

– С кариерата ти е свършено… – каза Уорник и заслиза по стълбите.