![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Ако вратата ви е като моята, е от онзи вид, които нямат дръжка, а само секретна брава. Ще ви трябват поне два гвоздея, за да я отворите, да не говорим, че гвоздеят е прекалено дебел. Ако ще импровизирате, ще ви трябва нещо като кламер, за да натиснете щифтовете, и метална пиличка, за да завъртите.
– Е, тъй като не разполагам нито с едното, нито с другото, ще използвам гвоздея.
– Ако аз имах гвоздей – продължи Клеър, – щях да намушкам онзи във врата. Ще издълбая цялото му шибано лице, след което ще изляза оттук, ще отключа вратата ви и ще ви измъкна. Ще докарам помощ. Но ако вместо това искате да си поиграете с ключалката, прав ви път. Само да не забравите да дойдете и да ме освободите, като приключите. На ваше място обаче бих побързала – вече взе окото ви, ухото ви… наред е езикът ви. Не мога да си представя как би се оправял политик, който няма език.
Откъм отдушника се дочу дрънчене на метал. Когато погледна, видя ръждив гвоздей да се подава през отвора.
– Хванете го, преди да съм го изтървал.
Клеър го взе. Гвоздеят беше дълъг – към десетина сантиметра. Това беше чудесно.
Тя свали връзките от двете си обувки и ги намота в ръката си.
98.
Портър
Ден шести, 02:18
Офисите на „Атлантик Авиейшън“ бяха близо до въздушната база в Чарлстън, заемаха няколко сгради и имаха на разположение две писти. В този час по-голямата част от съоръжението беше безлюдно. Охраната махна на Портър да продължи напред и го упъти към чакащия „Гълфстрийм“. За разлика от предните този нямаше лого „Талбът Ентърпрайсис“ на опашката – освен идентификационния номер по него нямаше никакви опознавателни знаци. Светлините му бяха включени. Двигателите ръмжаха. До стълбичката стоеше човек, облечен в униформа на пилот, който посочи на Портър два други джипа, паркирани наблизо.
Помощник-пилотът от предишния полет.
Имаше угрижен вид.
Отвори вратата на джипа още преди Портър да изгаси двигателя. Изкрещя, за да надвика шума от моторите:
– Федералните са поставили под наблюдение всички притежания на Талбът. Взехме назаем този самолет от един приятел. Мога да ви закарам до Чикаго, но не гарантирам, че никой няма да ни чака, когато се приземим.
– Не искам да забърквам Емъри в неприятности – отвърна Портър. Телефонът все още беше в ръката му. Той го прибра в джоба си.
Пилотът го хвана за рамото и го поведе към стълбичката.
– Дори да проследят всичко това, няма да го свържат с Емъри.
– А вие?
– Аз съм само наета работна ръка. Следвам заповеди, идващи по електронната поща, препратени между безброй акаунти. Ако се опитат да ги проследят, ще се оплетат в една доста лепкава паяжина. Това не ме притеснява. Ще твърдя, че не съм знаел нищо. – Той кимна към самолета. – Проявих лентата и изкарах копия от онези снимки. Чакат ви вътре. Качвайте се и затегнете колана. Трябва да побързаме.
– Тя също. С мен е – каза Портър, като се извърна.
Пилотът проследи погледа му. Лицето му придоби озадачен вид:
– Коя?
Сара беше изчезнала.
99.
Наш
Ден шести, 05:01
– Значи оттук сте работили?
Наш стоеше в малкия офис, който Клеър и Клозовски използваха в болница „Строгър“. Все още чувстваше слабост, но беше по-добре. Сестрата в спешното хич не остана очарована, когато той издърпа катетъра от ръката си. Още по-малко се зарадва, когато стана от леглото и заяви, че си тръгва. Тя заплаши да се обади на охраната, а той ѝ отвърна: „Чудесно, но побързайте – кажете им да ме чакат в кафенето, където държат останалите.“ По пътя Клоз му разказа за всичко случило се. Когато влязоха в малкия офис, Наш дълбоко в себе си се надяваше, че ще заварят Клеър там – да си почива, да се възстановява или дори да лежи припаднала. Само че от нея нямаше и следа.
Наш се опита да набере Еспиноза от специалния отряд, но не успя.
– Покритието тук е ужасно – изръмжа.
– Точно пред болницата са. По-бързо ще стане, ако отидем дотам – изтъкна Клоз, като отваряше вратата.
Когато стигнаха до кафенето, Наш усети как лицето му пламва от гняв.
Помещението беше празно.
Той вдигна един пластмасов стол и го запокити в стената.
– Мамицата му!
Масите бяха изблъскани настрани. Подът бе покрит с боклуци. Все едно бе гръмнала бомба.
– Не можахме да ги удържим – не и след като падна забраната на ЦКПЗ.
Наш се извърна към източника на гласа и видя плешив тъмнокож мъж на петдесетина години, който стоеше до асансьорите.