Шестото покварено дете [bg]

Още не.

Скоро. Съвсем скоро.

Момичето на снимката най-вероятно беше Либи. На лявата ѝ ръка, малко над лакътя, имаше белези. Почти зараснали, но все още видими.

Взе снимката на Пол Ъпчърч, който кривеше лице пред обектива. Нямаше нищо общо е човека, когото Портър познаваше. Това момче беше младо, изпълнено с енергия, жизнено. Корено различно от човека в Чикаго. Онзи с бръснатата глава и отвратителния белег.

Портър се сепна. Снимката все още беше в ръката му.

Никога не бе виждал Пол Ъпчърч. Нито като дете, нито като възрастен. Откъде можеше да знае как е изглеждал преди смъртта си?

Той тръсна глава. Сигурно Наш му беше казал. Или пък Пул. Толкова много неща се бяха случили напоследък. Всичко беше мъгляво. Чакай, всъщност Бишъп беше този, който му каза – докато бяха във фоайето на хотел „Гийон“. Тогава Портър звънна на Клеър, каза ѝ за състоянието на Ъпчърч… всъщност повтори онова, което му бе разправил Бишъп. Никога не бе виждал Ъпчърч на живо, само че вероятно мозъкът му бе сътворил образ въз основата на всички тези разговори.

Имаше и фотография на Финики. Поне нея успя да разпознае, въпреки че беше много по-млада на снимката. Познаваше я като жената, която се бе преструвала на майката на Бишъп. Жената, на която той и Сара бяха помогнали да избяга от затвора само за да я застреля Бишъп най-хладнокръвно след това.

Сега вече сме квит, ѝ бе казал Бишъп.

На следващите три фотографии отново бяха момичетата – Теган и Кристина. На първата бяха голи, с преплетени ръце и крака, върху легло със зелена завивка в стая с бледожълти стени. Твърде, твърде млади. И двете бяха вперили погледи в обектива. Опитваха се да изглеждат съблазнително, но не успяваха да прикрият страха в умоляващите си очи.

След това дойде ред само на Теган, увиснала на раменете на мъж, също чисто гол. Отначало Портър не го разпозна – косата му беше по-дълга, не беше посивяла. Мъжът изобщо не беше във форма и въпреки това бе с двайсетина килограма по-лек от човека, когото Портър познаваше. Но вече беше сигурен, че е той.

Зависи от това, през коя година бе направена фотографията, беше или член на Градския съвет, или все още се занимаваше с частната си практика (корпоративно право, доколкото помнеше Портър). Не следеше много-много политиката.

На снимките нямаше дати. Бяха правени много преди човекът да положи клетва като обитател на най-престижния кабинет в Чикаго, но Портър беше сигурен, че това е той – сегашният им кмет. На фотографията изглеждаше на трийсетина години. Теган и Кристина вероятно бяха на петнайсет, най-много на шестнайсет.

Кметът Бари Милтън с Кристина на следващата снимка. Ръцете му бяха вързани с кожен каиш, а в устата му имаше топка. Момичето стоеше зад него.