Шестото покварено дете [bg]

101.

Наш

Ден шести, 05:07

– Ако се вярва на Стоут, Клеър най-вероятно е поела по тези стълби. Отишла е до кафето да се оправи с някакъв проблем, след това той ѝ се обадил и я помолил да дойде до офиса му. От Агенцията за контрол на заболяванията били заключили асансьорите, затова ѝ се наложило да се качи по стълбите. Тези са най-близо.

Гласът на Клоз ехтеше из стълбището.

Наш погледна нагоре, после надолу.

– Какво е искал Стоут?

Клоз въздъхна:

– Съжалявам, не се сетих да попитам.

С фенерчето на телефона си Наш освети касата на вратата и пода, прокара лъча внимателно по всяка повърхност, но не откри нищо.

Уорник нервно се разхождаше зад тях.

– Губите време.

– Вие сте били голям задник.

– Прекрасно – изсумтя Уорник. – С онова видео, на което ритате Бишъп, дето се върти по телевизиите, наистина ще ви е необходим приятел от моя калибър. Не съм човек, върху който може да пикаете без последствия.

– И без това не си падам по подобни извращения, така че майната ти!

Наш погледна отново нагоре и попита Клоз:

– Какво изрови за тоя Стоут? Мислиш ли, че може да е замесен?

– Да не намекваш, че може да я е примамил на стълбището, за да я нападне?

– Аха.

Клоз прехапа устни и се замисли.

– Бивш полицай е. Като че ли е бил добро ченге, но предполагам, че това не… – Гласът му секна. – Трябваше, наистина трябваше да го проверя по-сериозно, но просто не се сетих. Очевидно познава болницата. Определено е някой, който би могъл да я отвлече и да я замъкне където и да е, без да бъде видян. Познава двете жертви, също както и половината персонал. Но какъв е мотивът? Не мога да си обясня защо му е да я отвлича.

– Може би е видяла нещо. Приближила се е прекалено много до истината.

Това здравата стресна Клоз.

– На този етап знам за случая повече от нея. Може аз да съм следващият!

– Можем само да се надяваме.

– Трябва ми пистолет.

– Виждал съм те да стреляш. Не ти трябва пистолет.

Наш замълча, след това се обърна към Уорник:

– Вие имате ли оръжие?

Уорник отстъпи крачка:

– Няма да му дам моя.

– Какво е?

– .380.

– Имате ли разрешително? Покажете ми го.

– Разбира се.

В момента, в който Уорник посегна към задния си джоб, Наш връхлетя върху него. Удари го е лакът в стомаха и му изкара въздуха. Със свободната си ръка бръкна под сакото на мъжа, извади пистолета му и го опря в брадичката му. Уорник изпусна портфейла си и посегна към Наш. Наш заби дулото на оръжието още по-дълбоко в плътта му.

– Недей!

Ръцете на Уорник се отпуснаха. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук.