Нови римски разкази [bg]

Стигнахме в Кастелфузано и поех към Торваяника - там няма хотели, само средиземноморски храсти и безлюден плаж. На едно съвсем самотно място, пълно с такива храсти, зелени и преплетени надолу по склона до бялата плажна ивица, оставих мотора край пътя. После тичахме заедно по пътечките покрай големите храсти, изкривени от вятъра, чак до морето. Държах я за ръката - всъщност тя ми наложи този жест на привързаност, аз само се оставих. Така отново се почувствах разнежен, както в доброто време, когато я обичах. Но усещах, че съм все така решен да я оставя и това ме държеше.

Тя каза:

- Ще се съблека зад храста: не гледай.

Зададох си въпроса дали това не е моментът да и го кажа: щеше да получи студен душ точно когато е гола, изпълнена с щастие, предизвикано от красивото място и от екскурзията до морето. Обърнах се към нея. Видях я да се отдалечава към храста със слабичките си рамене, да си съблича полата през главата с вдигнати ръце и желанието ми премина. Още повече, че се провикна с нейния изпълнен с привързаност глас:

- Джулио, не мисли, че не забелязвам: гледаш ме.

Отидохме да се изтегнем на пясъка, аз по корем, тя по гръб, с глава върху гърба ми като на възглавница. Слънцето ми пареше върху плещите, пясъкът под гърдите ми, нейната глава ми тежеше върху кръста, но беше нежна тежест. След дълго мълчание тя рече:

- Защо си толкова неразговорлив? За какво мислиш?

Отвърнах спонтанно:

- Мисля за онова, което трябва да ти кажа.

- Ами кажи го тогава!

Тъкмо наистина да го кажа и тя, по-капризна от пеперудите, които прелитат от цветец на цветец и не се оставят да ги приближиш, внезапно възкликна:

- Слушай, я ми намажи раменете, не ми се иска да изгоря.

За втори път се отказах от намерението си. Взех флакона с плажно масло и и намазах гърба от врата до кръста. Тя обяви:

- Сега ще поспя. Не ме закачай!

Отново бях възпрян, но на нея всъщност май не и пукаше да узнае какво искам да и кажа. Матилде спа някъде около час. Събуди се и предложи:

- Хайде да повървим покрай морето. Рано е за къпане, но искам поне да си намокря краката.

Хвана ме за ръка и заедно се затичахме през плажа към водата. Вълните бяха големи и тя, без да ми пуска ръката, тичаше от морето към пясъка и обратно според това дали вълните прииждат, или се оттеглят. Вятърът духаше силно и тя викаше от радост всеки път, когато вълната, по-бърза от нея, я настигаше и я мокреше до колене. Не знам защо, виждайки я толкова щастлива, ме обзе желанието да разваля радостта и. Извиках силно, за да надвикам шума на морето: