Произход на политическия ред [bg]

Съществува още една дефиниция за върховенството на закона, която вероятно оказва голямо влияние върху икономическия живот както в предмодерността, така и в съвремието. Това е елементарната сигурност на хората, способността да напуснеш насилственото естествено състояние и да вършиш работата си без страх, че ще те убият или ограбят. Склонни сме да оценяваме този аспект на върховенството на закона по–скоро когато отсъства, отколкото когато е налице и го приемаме за даденост.

И накрая не е възможно да говорим за върховенство на закона, без да уточним за кого се отнася законът, т.е. кръга от хора, носители на правосубектност, защитени от закона. Обществата се стремят да прилагат универсално основните социални правила, но върховенство на закона, което защитава гражданите от произвола на самата държава, първоначално често се прилага само по отношение на едно малцинство от привилегировани субекти. Законът, с други думи, защитава интересите на елитите, които са в близки отношения с държавата или я контролират, и в този смисъл той наподобява онова, което Сократ в „Държавата" на Платон нарича „справедливост на банда разбойници".

Да вземем например едно писмо от мадам Дьо Севине, една от най–великите покровителки на салоните във Франция през XVII в., до дъщеря . Тази остроумна и чувствителна жена описва как войниците в Бретан налагат нов данък, като изкарват старци и деца от домовете им и търсят вещи, които да конфискуват. Около шестдесет граждани са обесени на следващия ден за неплащане. Тя продължава: „Свирачът, с когото започна всичко и подстрекаваше към кражба на гербова хартия, беше разкъсан на колелото на четири части, които бяха изложени в четирите краища на града."

Очевидно френската държава не налага такива драстични наказания на мадам Дьо Севине и нейното обкръжение. Както ще видим в глава 23, тя налага тежки данъци върху обикновените хора, именно защото уважава твърде много имуществените права и личната сигурност на аристокрацията. Следователно не е вярно, че във Франция през XVII в. няма върховенство на закона, а че законът не разглежда простолюдието като лица, които имат същите права като аристокрацията. Същото се отнася и за САЩ при основаването им, където афроамериканците, жените, индианците – всеки, който не е белокож собственик на имот – са лишени от право на глас. Процесът на демократизация постепенно разширява върховенството на закона, за да включи всички хора.