Вещерите от Сарамир

На върха, където стъпалата се издигаха до величествена каменна стена, имаше множество пещери, простиращи се навътре в земята, чиито входове бяха декорирани със своеобразни гравюри, благослови за онези, които влизаха, и

Молитви към боговете. Там, скрити от външния свят, се виеха заплетени лабиринти с множество помещения, тайна мрежа, забулена в недрата на непроницаемата скала.

От мястото, където се намираше, Кайлин можеше да види гигантските мащаби на работата, която кипеше в околността. Навсякъде се вършеше нещо — работници сновяха тук и там с нареждания да изпълнят най-различни задачи, майстори викаха на подопечните си. Издигаха се кули, чиито скелети надвисваха над околните постройки, а до тях се виждаха дървени кранове и бамбукови скелета. На едно плато група мъже и жени се обучаваха в изкуството на меча, упражнявайки най-различни удари под заповедите на учителя си. Каруци се товареха и разтоварваха с тежки сандъци и обемисти вързопи с провизии, а по краищата на платото стърчаха стражеви кули, от които постовите наблюдаваха равнините, обрамчващи района, както и мрачните навъсени скали отвъд тях. Високите възвишения в съседство скриваха така добре мястото от външния свят, че единственият начин човек да го види, бе да застане на някой от ръбовете на долината, която го къташе в пазвата си. Тук нямаше организирана армия, ала Разломът Ксарана беше опасен район и всяко поселище, което не мислеше и не действаше като крепост, бе застрашено от злополучна участ.

По устните на Кайлин пробяга лека усмивка и червено-черните триъгълници, изрисувани на устните й, едва забележимо се раздвижиха. Това беше Лоното, домът на Либера Драмак, а също така и — засега — дом на малкото сестринство от Аления орден. Тя можеше само да се възхищава от мъдростта на водача им. Малцина бяха тези, които знаеха за съществуването на Лоното. От години Либера Драмак непрекъснато вербуваше нови попълнения, действайки в пълна секретност, привличайки хора от всички обществени слоеве. На престъпните групировки се предоставяше шанс да загърбят досегашното си разбойническо битие и да се присъединят към организацията; учените бяха убеждавани в правотата на каузата; обикновени хора, които имаха зъб на Чаросплетниците — а такива имаше хиляди — идваха, защото търсеха начин да нанесат ответен удар на тези, които ги бяха наранили. Заедно с тях прииждаха и лекари, аптекари, демобилизирани войници, прогонени от домовете им жени, странстващи музиканти, всевъзможни бродяги и длъжници. Тук имаше място за всеки от тях. Всички бяха приемани в Лоното. Ядрото на организацията се състоеше от самите Либера Драмак, които се бяха заклели в принципите й, избрани сред стотиците, които пристигаха. Що се отнася до останалите, някои вярваха в каузата, а други — не; ала всички се превръщаха в част от общността, самоуправлявани и свободни от законите на благородниците или на Чаросплетниците; а това беше изключително ценно за повечето хора.