Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Той… — Елейн преглътна. — Той позна ли те?
— Не. Петнадесет години променят един възрастен мъж повече от едно момче. Елейн, аз си мислех, че си забравила.
— Спомних си в Танчико, Том. — С треперлива усмивка тя се пресегна и дръпна дългия му побелял мустак. Том й отвърна със също толкова колеблива усмивка, но като че ли бе готов да скочи през прозореца.
Джюйлин се чешеше по главата, а на Нинив също й се искаше да има поне някаква представа за какво си говорят двамата — но сега имаше много по-важни неща.
— Все пак трябва да тръгваме преди да е вдигнал целия гарнизон срещу нас. Така, както наблюдава, няма да е никак лесно. Не забелязах някой друг клиент с карета.
— Нашата е единствената в двора — отвърна Джюйлин. Том и Елейн продължаваха да се гледат втренчено, без изобщо да ги чуват.
В такъв случай и дръпнатите перденца нямаше да ги предпазят, ако тръгнеха. Нинив беше готова да се обзаложи, че Галад вече е проучил как са пристигнали в Сиенда.
— Има ли някакъв заден изход от двора при конюшнята?
— Вратичка, колкото да се проврем един по един — отвърна сухо Джюйлин. — Пък и това, което е отвън, и проход не може да се нарече. В това село едва ли има повече от две-три улици, достатъчно широки за каретата. — Той завъртя нелепата цилиндрична шапка в ръцете си. — Мога да мина покрай него и да го цапардосам по главата. Ако сте готови, бихте могли да се изнижете с впряга, докато трае бъркотията.
Нинив изсумтя.
— Как? Ще ни догониш на галоп с Кръшкач? Дори да не паднеш от седлото още на първата миля, смяташ ли, че ще се добереш до кон, ако удариш Бял плащ на тази улица? — Галад продължаваше да чака под прозореца. Том застана до тях с Джюйлин и тя се пресегна и го дръпна за мустака. — Ти да имаш нещо да добавиш? Някакви блестящи планове? Всичкото ви слушане на клюки донесе ли нещо, което да ни е от полза?
Той си оправи мустака и я изгледа обидено.
— Не, освен ако не се смята, че Айлрон изявява претенции за няколко села на границата в Алтара. Ивица по цялата дължина на границата, от Салидар през Со Ебаан, та до Мозра. Защо го направи, Нинив? А? Как така ще ми скубеш мустаците? Някой трябва хубаво да ти издърпа ушите, веднъж поне.
— Че защо я иска Айлрон тази ивица по границата, Том? — попита Елейн. Сигурно се беше заинтересувала — тя винаги проявяваше интерес към всякакви глупави извъртания на политиката и дипломацията — или просто се опитваше да предотврати поредната свада. През цялото време се стараеше да заглажда нещата.
— Не е кралят, дете. — За нея, виж, смекчи тон. — Педрон Ниал е. Както обикновено, Айлрон прави това, което му кажат, въпреки, че двамата с Ниал се правят уж че не е така. Повечето от ония селища са били обезлюдени след Войната на Белия плащ, както Чедата наричат Смутовете. Ниал по това време беше полевият пълководец и се съмнявам да се е отказал от претенциите си към Алтара. Ако установи контрол над двата бряга на Елдар, ще запуши търговията до Ебу Дар, а ако успее да прекърши Ебу Дар, цяла Алтара ще се изсипе в ръцете му като зърно от дупка на чувал.
— Всичко това ми е ясно — намеси се твърдо Нинив. Имаше нещо в думите му, което бе погъделичкало паметта й, но не можеше да се сети нито какво беше, нито защо. Във всеки случай сега не му беше времето за лекции върху отношенията между Амадиция и Алтара, не и докато Галад и Тром наблюдаваха входа на хана. Тя им го каза и добави: — Ами ти, Джюйлин? Ти поне се занимаваш с по-прости типове. — Хващачът на крадци винаги издирваше в селищата джебчии, побойници и взломаджии: твърдеше, че те знаят повече какво става в един град, отколкото влиятелните личности. — Има ли тук контрабандисти, които можем да подкупим, за да ни измъкнат, или… Сещаш се от какво имаме нужда.
— Нищо сериозно не чух. Крадците в Амадиция са се снишили, Нинив. Първо посягане ти носи жигосване, при второто ти режат едната ръка, а на третото те обесват, все едно дали си отмъкнал кралската корона или къшей хляб. В такова градче не се мяркат много крадци, не и такива, които се прехранват с това. — Към любители крадци той изпитваше презрение. — А и в повечето случаи говореха само за две неща: дали пророкът наистина щял да дойде в Амадиция, според мълвата, и дали отците на града ще се смилят да пуснат онази менажерия да направи позорище. Сиенда пък е твърде отдалечена от границата, за да има контрабандисти и…
Тя го прекъсна с категорично задоволство.
— Точно така! Менажерията. — Всички я изгледаха така, сякаш се е побъркала.