Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Фелиан направи безуспешен опит, но само след няколко сантиметра мъчително пълзене бе принуден да се откаже.
— Не мога — изстена той и обърса потта от челото си. — Много ме боли.
— Поне знаеш ли какво е счупването?
— Нямам представа. Но е доста лошо.
Макс мълча близо цяла минута. Фелиан вече чуваше гласовете съвсем ясно.
Наистина не бяха човешки.
— Командире, мисля, че нямаш друг избор — рече накрая Макс. — Каквото и да правят тук зхиррзхианците, миротворците най-вероятно ще решат, че и да е имало оцелели, те са били пленени, и няма да дойдат насам. Дори да успееш да намериш аптечката, вътре едва ли ще намериш нещо, което да помага за счупен крак.
Фелиан съвсем бе забравил за аптечката в раницата. Изглежда, бе изпаднала при търкалянето им надолу. Той се огледа, но не я забеляза никъде.
— Това са само твои предположения.
— Съжалявам, но не виждам друга възможност.
Фелиан въздъхна. Толкова за грандоманския му план да помогне сам на сестра си. Сега най-вероятно щеше да свърши като зхиррзхиански пленник.
— И аз съжалявам, Макс — каза той, после си пое дъх и викна: — Ехей! Тук сме!
Парлимин Вандайвър бе по средата на третата чаша чай, когато вестта най-сетне пристигна.
— Ах! — възкликна Паалликко, загледан в монитора. — Най-сетне. Да, парлимин Вандайвър, лорд Кавана и офицер за свръзка Бронски наистина са били на Мра. За съжаление обаче преди няколко часа са отлетели за Мра-миг.
Вандайвър преглътна една ругатня. Този негодник Кавана пак му се бе изплъзнал на косъм.
— И къде на Мра-миг биха могли да отидат?
— Не разполагаме с такива сведения. Знаем само какво е направлението им, указано в службата за презареждане на кораба.
Вандайвър почука с пръст по чашата.
— Не можем ли да пратим спешно съобщение и да помолим да ги задържат?
— Редовният пакет спешни съобщения вече отпътува — отвърна Паалликко. — Бих могъл, разбира се, да прибегна до дипломатическата поща, но ползата ще е съвсем ограничена. Корабът на Бронски е от куриерски клас, което означава, че спешното съобщение ще пристигне на Мра-миг след него.
— Нищо чудно — изръмжа Вандайвър. Кораб от клас куриерски, с два пъти по-мощен от нормалния междузвезден двигател, при пет пъти по-висока цена. Без никакво съмнение платен от държавния бюджет. Още един факт в бъдещия доклад до прокурора.
— Да наредя ли корабът ви да бъде презареден? — попита любезно Паалликко. — Разбира се, за наша сметка — като знак на уважение към Севкоордския парламент.
— Да, благодаря — каза Вандайвър. След като Кавана бе заминал, нямаше никакъв смисъл повече да виси на Мра. — Ще ви помоля също така да пратите спешно съобщение по дипломатическия канал, в случай че те решат да се задържат малко повече на Мра-миг. На мои разноски.
— Ще наредя да подготвят съобщението — отговори Паалликко и затрака с пръсти по клавишите. — Но и то ще е на разноски на Мра.
Без никакво съмнение мрачанците знаеха как да се отнасят с почетните си гости.
— Благодаря ви още веднъж. — Вандайвър остави чашата и се надигна. — Също и за вашето гостоприемство. Аз съм ваш вечен длъжник.
— Ни най-малко — увери го Паалликко и също стана. — За нас винаги е истинско удоволствие да си имаме работа с хора като вас. Огромно удоволствие, повярвайте ми.
(обратно)Човешкият-завоевател-пленник Сржънт-яновиц се изправи и завъртя глава настрани.
— Какво можеш да ми кажеш? — попита го Трр-мезаз.
Оптроничният преводач на рамото му произнесе думите на езика на пленника и той отвърна:
— Левият крак със сигурност е счупен. В безсъзнание ли беше, когато го открихте?
— Казаха ми, че е бил в съзнание, но докато са го пренасяли към транспортьора, е изпаднал в несвяст. Можеш ли да го излекуваш?
Сржънт-яновиц погледна ранения човек-завоевател и каза:
— Аз не съм лечител.
— Мм. — Трр-мезаз премести поглед към Трр-гилаг. — Какво мислиш? Да го предоставим на нашите лечители или да поискаме от командира на хората-завоеватели да ни прати техен?
Трр-гилаг не го гледаше — бе втренчил поглед в лицето на чуждоземеца.
— Трр-гилаг? — подкани го Трр-мезаз и го шляпна с опашка по рамото. — Смяташ ли да се присъединиш към разговора?
— Съжалявам — рече Трр-гилаг, но не извърна глава. — Малко съм… може и да греша, Трр-мезаз, но мисля, че това е Фелиан Кавана.
Сржънт-яновиц рязко се обърна към тях.
— Фелиан Кавана ли?
— Да — отвърна Трр-мезаз. — Познавате ли го?
Сржънт-яновиц сякаш се поколеба за миг.
— Познавам един от членовете на семейството му — дойде преводът. — Сестра му.