Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Защо? — попита Кити.
Момчето я гледаше с внимателно, почти мило изражение. Това я обезкуражи.
Защо? — попита тя отново.
Втората пречка, продължи момчето, е злощастната ми слабост. Не съм бил тук достатъчно дълго, за да си възвърна напълно енергията, а Факарл — да не говорим за Нуда — има повече сила дори в един от тлъстите си пръсти, отколкото аз в цялото си тяло в този момент. Не съм склонен да се поробя, защото със сигурност ще бъде фатално. Съжалявам, но е така.
Това няма да е поробване. Казах ти го и преди.
Фигурата разколебано протегна ръка към момчето.
Но ще бъде фатално.
Кити свали ръката си.
Добре. Ами ако имахме Жезъла?
На Гладстон ли? Как ще се сдобиеш с него? Кой ще го употреби? Ти не можеш.
Натаниел се опитва да го вземе в момента.
Това е много добре, но дали ще може да го използва… Чакай малко!
Сияещите черти на момчето се изкривиха, изгубиха форма, сякаш съчувстващият интелект се бе отдръпнал шокирано. Секунда по-късно бяха идеални както преди.
Я да си изясним нещо. Казал ти е името си?
Да. Сега…
Това ми харесва… Това ми харесва! Причинявал ми е болка години наред, само защото бих могъл да го издам, а сега го казва на всяка женска, която срещне и то безплатно! Кой друг знае? Факарл? Нуда? Я ми кажи, издокараха ли му името в неонови светлини из целия град? А аз не съм казвал на никого!
Изпусна се последния път, когато те призовах.
Е, като изключим това.
Но ти можеше да кажеш на враговете му, нали, Бартимеус? Щеше да намериш начин да му навредиш, ако наистина го искаше. И Натаниел също го знае, мисля. Разговарях с него.
Момчето изглеждаше замислено.
Хмм. Знам ги тия ваши разговори…
Както и да е, той отиде за Жезъла, а аз дойдох да те намеря. Заедно…
Както и да го погледнеш, никой от нас не е в състояние да се бие. Вече не. Първо, теб те отписваме напълно. Що се отнася до Мандрейк, последния път когато се опита да използва Жезъла, изпадна в безсъзнание. Какво те кара да мислиш, че сега ще има силата? Като го видях последно беше изтощен… Освен това моята същност е толкова разнебитена, че не бих могъл да поддържам дори една проста форма на Земята, да не говорим за това да съм от полза. Може би дори няма да понеса болката от материализирането. Факарл е направил едно нещо както трябва. Не му се налага да се тревожи за болката. Не, нека да погледнем фактите в лицето, Кити… Никакъв отговор. Какво? Какво има?
Фигурата на Кити бе наклонила кръглата си глава и гледаше момчето мълчаливо и настойчиво. То се почувства притеснено.
Какво? Какво си мислиш…? О! Не! Няма начин!
Но, Бартимеус, това ще защити същността ти. Няма да усещаш никаква болка.
Ъъъ. Не.
И ако обединиш силата си с нас, може би Жезълът…
Не!
Какво щеше да направи Птолемей?
Момчето се извърна. Отиде до най-близката колона и седна на стъпалата, загледан навън във вихрещото се нищо.
Птолемей ми показа как можеше да бъде, каза то накрая. Мислеше си, че ще е един от многото. Но за две хиляди години, Кити, ти си единствената, която ни е последвала. Единствената. Аз и той си общувахме като равни в продължение на две години. Аз му помагах от време на време; от своя страна той ми позволи да изследвам вашия свят. Скитах се чак до оазиса Физън111 и до залите с колони в Аксум112. Скитах се над белите хребети на планините Заргос и из сухите дерета на пустините Хеджаз113. Летях с ястребите в перестите облаци, високо, високо над земи и морета, и когато се завърнах вкъщи, отнесох със себе си спомените за онези места.
Докато говореше, отвъд колоните на залата танцуваха малки, блещукащи образи. Кити не можеше да ги различи, но не се съмняваше, че показваха сцени от чудесата, които Бартимеус беше видял. Тя накара фигурата си да седне на едно стъпало до него. Краката им се поклащаха над нищото.
Преживяването, продължи момчето, беше невероятно. Свободата ми приличаше на тази, която имам тук, а видяното ме заинтригува. Болката, която усещах, никога не беше прекалено силна, понеже можех да се върна тук, когато си поискам. Как само танцувах между световете! Птолемей ми даде прекрасен подарък и аз никога не го забравих. Бяхме заедно в продължение на две години. После той умря.
111
Бивша провинция в Югозападна Либия. — Бел.прев.
112
Град в Северна Етиопия, столица на древно царство между VII и I в. пр.Хр. — Бел.прев.
113
Регион в Западна Саудитска Арабия. — Бел.прев.