Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Бартимеус…
Имена, имена, имена! Те са най-основното ограничение. Те са най-ужасното проклятие. Всяко едно осъжда на робство. Тук ние сме едно цяло — нямаме имена. Но какво правят магьосниците? Протягат се чрез призоваванията си; думите им ни изтеглят, пищящо парче след парче. С преминаването на всяко парче, то се определя: придобива име и свои сили, но се отделя от останалите. И какво се случва после? Като циркаджийски маймуни ние правим номера, за да угодим на господарите си, иначе те нараняват крехката ни същност. Дори и след като се върнем тук, пак не сме в безопасност. След като едно име вече ни е дадено могат да ни извикват отново и отново, докато ни се износи същността.
Той се обърна и потупа Кити по подобието на тил на закръглената й глава.
Толкова си обезпокоена от свързаността на нещата тук, че предпочиташ да се лепнеш за нещо толкова отблъскващо, като тази уродлива форма — сигурен съм, че не се обиждаш, — вместо да се носиш свободно с нас на воля. За нас, на Земята, е точно обратното. Изведнъж ни откъсват от тази течност, оставят ни сами и уязвими в един свят на порочна определеност. Промяната на формата малко успокоява, но никога не спира болката задълго. Нищо чудно, че някои от нас негодуват.
Кити бе пренебрегнала монолога. Толкова се дразнеше от грубостта на творението си, че скришом променяше размера на главата, като насочваше част от материята надолу, за да уголеми торса й. Малко беше намалила и носа, стесни устата и я поизправи. Да… беше чувствително по-добре. Момчето извъртя очи.
Точно това имам предвид! Ти не можеш да спреш да мислиш, че това нещо по някакъв начин си ти. Това не е нищо повече от марионетка. Остави го на мира.
Кити преустанови опитите си да изтегли малко коса от тила на създанието. Насочи цялото си внимание към сияещото момче, чието лице изведнъж стана сериозно.
Защо дойде тук, Кити?
Защото така е направил Птолемей. Исках да си докажа, да покажа, че ти се доверявам. Ти каза, че след като е успял, си щял да си щастлив да си негов роб. Е, аз не искам роби, но наистина се нуждая от твоята помощ. Това е, за което дойдох.
Очите на момчето приличаха на черни кристали, осеяни със звезди.
Как искаш да ти помогна?
Знаеш… Онези… духове, които са се освободили. Планират да нападнат Лондон, да избият хората.
Още ли не са го направили? отбеляза небрежно момчето. Много се бавят.
Не бъди жесток!
Във вълнението си създанието на Кити размаха кокалестите си ръце над главата и залитна напред. Момчето отстъпи назад изненадано.
Повечето хора в Лондон са невинни! Те не искат магьосниците също като вас. Моля те от тяхно име, Бартимеус. Точно те ще страдат, когато армията на Нуда се развилнее.
Момчето кимна тъжно.
Факарл и Нуда са болни. Така се случва с някои от нас, когато ни призовават твърде често. Робството ни покварява. Личностите ни стават безчувствени, брутални и отмъстителни. Обръщаме много повече внимание на обикновените унижения, понесени във вашия свят, отколкото на чудесата и удоволствията на това място. Трудно е за вярване, но е истина.
Кити вдигна очи към проблясъците на светлина и безкрайността от движеща се същност.
Какво всъщност правите тук? попита тя.
Тук не става въпрос за правене. Става въпрос за съществуване. Не очаквай да разбереш: ти си човек. Вие можете да виждате само повърхности, а после искате да се наложите над тях. А Факарл, Нуда и останалите са били изкривени от вашето виждане. Сега те се определят чрез омразата. Тя е толкова силна, че те искат да се отделят от това място, само и само за да могат да си отмъстят. Донякъде това представлява окончателна капитулация пред ценностите от вашия свят. Ей, ставаш все по-добра в боравенето с това нещо…
Защитена от енергиите на Другото място, Кити откри, че й е по-лесно да насочва фигурата си. Ходеше наперено напред-назад из малката зала, люлееше ръце и движеше отсечено главата си настрани, сякаш благодареше на някаква публика. Момчето кимна одобрително.
Знаеш ли, това е почти подобрение на истинското ти аз.
Кити не му обърна внимание. Фигурата й спря до момчето.
Направих това, което е направил и Птолемей. Доказах се пред теб. И ти отвърна на призива ми, ти го прие. Сега имам нужда от помощта ти, за да спрем това, което Факарл и Нуда правят.
Момчето се усмихна.
Саможертвата ти наистина е голяма и, в памет на Птолемей, ще се радвам да върна жеста. Но има две пречки за това. Първо, ще трябва да ме призовеш обратно на Земята, а това може вече да е извън възможностите ти.