Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Жезълът, Амулетът… Трябваше ли му още нещо? Той огледа предметите на пиедестала. Някои, за които бе чувал, не му трябваха веднага. Другите просветваха тайнствено и беше най-добре да не се пипат. Без повече да се бави той напусна стаята със съкровищата.
По пътя обратно през коридора сенките-пазители, привлечени от пулсиращите аури на Жезъла и Амулета, се опитаха да го причакат. Смразяващото им синьо сияние биваше погълнато от Амулета. Всяка една, която се нахвърляше върху Натаниел, биваше много бързо засмуквана в нефритения камък. Натаниел остана необезпокояван. Докато минаваше, той взе бързоходните ботуши. Няколко минути по-късно прекоси линията от плочки и се озова в преддверието.
Гадателското му стъкло лежеше върху бюрото.
— Дяволче, имаш три задачи и след това си свободно.
— Сигурно се майтапиш. Едната от тях е невъзможна, нали? Като да направя въже от пясък? Да построя мост до Другото място? Давай. Кажи ми най-лошото.
Докато дяволчето го нямаше, магьосникът седеше превит на бюрото, подпирайки се на Жезъла. Рамото му пулсираше силно. Кожата по лицето и ръцете му все още пареше. Дишаше неравномерно и задъхвайки се.
Дяволчето се върна. Лицето му беше току-що почистено и сияеше. Едва сдържаше нетърпението да си тръгне.
— Първата задача. Точно в този момент висшите духове напускат сградата. Гледай. — От дълбините се появи картина: Натаниел разпозна старата фасада на Уестминстър. В стената бе взривена дупка. Оттам се изсипваше беснееща тълпа — мъже и жени от правителството подскачаха със странни, нечовешки движения. Просветваха Детонации, искряха Инферно, безразборни магически светкавици прелитаха и изчезваха. Сред тях крачеше ниската, пълна фигура на Куентин Мейкпийс.
— Тръгват — отбеляза дяволчето. — Около четиридесет са, мисля. Някои от тях все още се движат несигурно на краката си, като новородени телета. Но съм сигурен, че ще свикнат.
Натаниел въздъхна.
— Много добре.
— Втората задача, шефе. Ще намериш склад за оръжие нагоре по стъпалата, третата врата вляво. Третата задача…
— Да? Къде е тя?
— На горния етаж, хващаш вдясно, след Залата на статуите. Вратата право напред. Ето, мога да ти покажа, ако искаш. — Оформи се картина: кабинет на администратор в Уайтхол. На пода, в пентаграма, напълно неподвижно лежеше момиче.
— Приближи — нареди Натаниел. — Можеш ли да се приближиш до нея?
— Аха. Но гледката не е хубава. Все пак е същото момиче. Не мисли, че не е. Ето. Виждаш ли какво имам предвид? Поначало не бях много сигурен, но разпознах дрехите…
— О, Кити — рече Натаниел.
30
Е, доста се забави, помисли Кити.
Какво имаш предвид? Та ти току-що пристигна.
Глупости! Нося се тук от сума ти време. Те витаеха около мен и ми казваха да си ходя и, че съм нищо, и да не се занимавам да търся и аз започнах да им вярвам, Бартимеус. Вече се бях отказала напълно, когато се появи при мен.
Отказала? Та ти си тук от не повече от няколко секунди. Земно време, искам да кажа, тук то не работи по същия начин. По-изкривено е. Бих се опитал да ти обясня, но виж, важното е, че ти си тук. Не мислех, че ще дойдеш.
Не беше толкова трудно. Предполагам това е, защото ти ми помогна да премина.
По-трудно е, отколкото си мислиш. Ти си първата успяла след Птолемей. Необходимо е да можеш да се отделяш от себе си, което е невъзможно за магьосниците, поради това, което са. Неуспелите полудяват.
И на мен това ми е проблемът сега, това отделяне. Това, че не съм аз.
Защо не пробваш да си направиш форма? Нещо, върху което да се съсредоточиш. Може да се почувстваш по-добре.
Вече направих няколко! Единствената, която се получи, беше топка, а това явно ги… ги ядоса.
Ние не сме ядосани. Изглеждам ли ти ядосан?
Кити изгледа далечния, проблясващ образ. Представляваше величествена жена, тъмнокожа, с дълга шия. Носеше висока шапка и дълга бяла тога. Седеше върху мраморен трон. Лицето беше красиво и спокойно.
Не, помисли си, никак. Но ти си различен.
Не говоря за нея. Това не съм аз — това е спомен. Аз съм навсякъде около теб. Ние сме навсякъде около теб. Нещата не са като от твоята страна на Портата. Тук няма разлика между духовете. Всички сме едно. А това сега включва и теб.