Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ще бъдем ли готови до изгрев-слънце? — попита Ру.
Луис кимна.
— Да. Но може би ще е добре да тръгнем час по-рано, та да ни е чист пътят.
— Не ме притеснява пътят — каза Ру. — Ерик и Кралската армия държат главния път. Могат да ни притеснят нападателите през хълмовете.
Имението му, като повечето разположени източно от града, беше доста далече от пътя и не можеха да знаят какво е положението по него, след като го оставиха.
— Трябва да се видя с Джейкъб Истърбрук — каза Ру и махна на един от конярите да му доведе отпочинал кон. — Ще отскоча назад по пътя да видя дали още го държим, или ще трябва да си намерим друг маршрут.
— Друг маршрут?
Ру кимна.
— Да, знам още един път.
— Защо не ми го кажеш още сега, за всеки случай? — попита Луис. На Ру не му хареса това „за всеки случай“, но се съгласи.
— Има един път, който двамата с Ерик използвахме, за да стигнем до Крондор, преди години. Всъщност една тясна пътека, но фургоните ще минат. — Описа му как да хване пътеката, стесняваща се на места почти до козя пътечка, но по която той неведнъж беше прекарвал фургони.
— Като стигнеш подножията, ще намериш едно разклонение. Хвани на югоизток и ще видите фермите и лозята на север от Рейвънсбърг. Оттам, ако можеш, хвани Кралския път.
Луис кимна.
— Кога ще се върнеш?
— Стига да си нямам неприятности, ще се върна преди изгрев-слънце. Ако не съм тук до съмване, тръгвайте без мен. Кажи на Карли, че ще ви настигна.
— А Дънкан?
— Той каза, че ще обиколи около имението, за да се погрижи да не ни безпокоят.
Луис кимна. Двамата с Дънкан бяха живели заедно почти цяла година и през това време бяха развили непреодолима неприязън един към друг. Луис никак не вярваше на Дънкан и го търпеше само заради Ру.
Доведоха коня на Ру и той го яхна.
— Е, дано утре да се видим.
Луис му махна за довиждане и Ру потегли, разбрал неказаното: че ако утре не се видят, значи Ру ще е мъртъв.
— Това никак не ми харесва — каза Миранда.
Бяха се събрали в пещерата на Оракула на Аал, след като Макрос и Миранда се върнаха в Мидкемия и повикаха останалите.
— Че на кого му харесва? — отвърна Пъг. — Но трябва да сме на две места едновременно.
— Времето изтича — изръмжа Ханам. — Способността ми да удържам гнева на това същество, без да ям, е на изчерпване. — Сааурският магьосник в демонска форма се обърна към Пъг. — Знаеш какво трябва да се направи и какво трябва да се каже.
Калис, който досега беше седял мълчаливо, каза:
— Възможно е никой от вас да не се върне. — Макар да говореше на всички, очите му бяха приковани в Миранда.
Тя кимна и каза:
— Знаем какъв е рискът.
Той въздъхна.
— Аз трябва да съм в Даркмоор.
— Не — каза Пъг. — Мога да ти кажа защо. — Погледна Макрос, а след него — Миранда. — Някои неща са скрити за нас и ние усещаме, че тези неща трябва да си останат скрити, заради собствената ни защита и тази на другите, но зная до последната фибра на естеството си, че ти трябва да останеш тук.
Миранда и баща й бяха намерили вратата в Пътя на световете и бяха влезли през нея в пещерата на Шила. Бяха гледали от устието на пещерата как из небето се разлетяха демони, видяха демони малки и големи, откъм посоката, където им казаха, че се намира град Ахзарт. След като видяха много повече демони, отколкото можеха да победят, те се бяха върнали на Мидкемия и потърсиха Пъг.
Бяха съставяли план в продължение на два дни и вече беше решено, че Макрос и Миранда ще се върнат при тунелите под планините Ратх’Гари, а Пъг и Ханам ще отидат на Шила. Ханам в демонската си форма нямаше да привлече внимание, а Пъг можеше с по-голям успех да остане невидим, отколкото Макрос и Миранда.
Миранда и баща й щяха да се опитат да запушат разлома към Мидкемия завинаги — нещо, което Макрос бе направил веднъж с разлома между Мидкемия и Келеуан, докато Пъг и Ханам щяха да се опитат да затворят входа към света на демоните.
Миранда погледна баща си, после Пъг, и рече:
— Трябва да поговоря с Калис насаме.
Тя стана, отиде при седящия полуелф и му даде знак да тръгне с нея. Минаха покрай гигантския спящ оракул — дракон, потънал в своя дълбок, прераждащ сън. Обкръжили го бяха мъже, млади, както и стари, слугите му, предаващи си един другиму познанието; Оракулите на Аал и техните слуги щяха да умрат когато им дойдеше времето, но знанието им щеше да живее, докато се намират тела, които да съхранят умовете им.