Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Жената извади пощенски плик, пълен със снимки. На тях беше самата тя, в края на тийнейджърската възраст. На една снимка държеше мъничко бебе. На друга седеше и говореше с младата госпожа Аоки, докато две невръстни момиченца, едното — русо, другото — чернокосо, си играеха заедно на пода. На трета целуваше Джери над издутия си от бременността корем.
— Бет — прошепна Хелън, докато очите й се стрелкаха по снимките, които бе търсила през огромна част от детството си.
— Истинското ми име е Дафна. Дафна Атрей. Предполагам, че ще бъде прекалено, ако поискам да ми викаш „мамо“, а? — каза Дафна с крива усмивка.
Хелън посочи вързаните си китки:
— Правилно предположение — отвърна тя, започвайки да се ядосва. — Искаш ли да ми кажеш защо ме упои и ме върза?
— Защото нямаме време, и ако бях на твое място, щях да изпитвам такава омраза към мен, че нямаше да си дам дори секунда, за да обясня — отвърна Дафна с любящо изражение на лицето. — Освен ако първо не съм зашеметена и вързана.
Хелън я изгледа гневно, вбесена и все още замаяна от лекарството:
— Какво искаш от мен?
Лицето и тялото на Дафна започнаха да се изменят, не само по настроение, но и по форма. В един миг Хелън говореше с по-възрастна версия на самата себе си, а в следващия гледаше жена към шейсетте, с прошарена коса. Преди Хелън да успее дори да ахне, възрастната жена изчезна и беше заместена от брюнетка в края на трийсетте. После и тази жена изчезна, и Хелън отново гледаше към майка си. Дафна вдигна сърцевидното колие на Хелън в едната си ръка и докосна собственото си идентично колие с другата.
— Трябва да ти кажа много неща за това коя си и откъде идваш. Неща, които ще те наранят — заяви Дафна прямо, почти брутално. — Но нямам никакъв избор. Креон се намира на този остров точно сега, и идва за теб.
16.
Около шест часа на другата сутрин Лукас най-сетне прие факта, че времето му е изтекло. Слънцето се беше показало. Следващият ден вече беше настъпил и Хелън вероятно вече стоеше на някой хотелски прозорец, в изпълнение на пророчеството на Касандра. Той знаеше, че най-логичният му начин на действие е да се откаже, да се прибере у дома и да чака сестричката му да види нещо друго, дори и за него да беше почти убийствено да го признае. Не беше победил Съдбата. За пореден път.
Лукас видя „Пиги“, все още паркирана пред къщата му, и трябваше да се промъкне вътре крадешком. Изглежда, че Джери, Кейт и Клеър се бяха оказали принудени да пренощуват у тях, за да изчакат отминаването на бурята, а това означаваше, че Джери и Кейт все още не знаеха, че Хелън е изчезнала. Доколкото знаеха, Хелън си беше на сигурно място у дома, „заклещена“ с всичките три момчета Делос от другата страна на острова. Лукас знаеше, че лъжата няма да издържи още много дълго, но реши, че някой друг ще трябва да измисли нова история, с която да заблуди Джери. Не можеше да контролира емоциите си по отношение на Хелън достатъчно добре, за да убеди някого, че тя е в безопасност, камо ли пък баща й.
Лукас влетя през прозореца си и продължи да крачи из стаята си още час. Смътно си даваше сметка за факта, че би трябвало да хапне или да си почине, или да се изсуши, но единствената мисъл, която можеше да задържи в главата си, беше тази за Хелън. Кас щеше да знае, ако тя беше ранена, нали?
Гостите се събудиха и слязоха долу. Лукас чу как телефонът на Клеър бръмчи, известявайки за текстови съобщения, и разбра, че телефоните отново работят. Слушаше от стаята си, докато Джери и Кейт се опитваха да се обадят на Хелън. Когато тя не вдигна нито мобилния си телефон, нито телефона в дома на Хамилтън, те се разтревожиха и решиха да се върнат вкъщи, за да видят дали е там. Пътищата бяха в безпорядък, но макар че това щеше да ги забави, Лукас знаеше, че разполага най-много с още няколко часа да намери Хелън, преди баща й да осъзнае, че е изчезнала и да се обади на полицията. Щом Джери и Кейт потеглиха, Лукас се сблъска с Хектор и Джейсън на стълбите, когато и тримата излязоха едновременно от стаите си, в които се криеха.
— Братле, сложи си най-после чиста риза! — скара се Хектор на Лукас веднага щом го видя.
— Остави — промърмори Лукас, като поклати глава и се опита да подмине братовчедите си, но пред него се изпречи Джейсън.
— Не мислиш ли, че майка ти и без това е достатъчно разтревожена? Върви и се измий, преди да слезеш долу — каза Джейсън тихо.
Това си беше чисто и просто опит за внушаване на чувство за вина, но все пак Джейсън имаше право. Лукас кимна и изхлузи ризата си през главата на път за банята. Изми се, облече се и се срещна с останалите от семейството си долу в кухнята. Дори при това положение, всички се втренчиха в него, когато влезе в стаята, а майка му доби вид, сякаш беше видяла призрак. Лукас се огледа и осъзна, че замъгляваше очертанията си. Майка му винаги се разстройваше, когато той правеше това, защото знаеше, че това означава, че той е разстроен. Той направи съзнателно усилие да остави светлината да прави каквото иска и седна в един ъгъл, като прикова очи върху Касандра. После шум от кавга го накара да осъзнае, че Клеър е там.