Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Просто искаме да знаем как си.
— Кое е това „ние“?
— Ами… майка и аз. Сега са трудни времена, и… е, майка иска да знае как се чувстваш покрай всичко това.
— Кажи й, че никак.
Думите сякаш бяха поразили Филип по някакъв странен начин, като че това беше единственият отговор, от който той се ужасяваше.
— Махай се оттук — уморено беше му наредил Риърдън — и следващия път, когато поискаш да ме видиш, си запиши среща и ела в кабинета ми. Но не идвай, освен ако нямаш нещо за казване. Това не е място, където се обсъждат чувства, било моите, било нечии други.
Филип не беше се обаждал за среща, но отново беше там, прегърбен на фона на гигантските силуети на пещите, с виновен и превзет израз, сякаш слухтеше и се шляеше.
— Ама аз наистина имам нещо за казване! Наистина! — побърза да извика той в отговор на гневното смръщване на Риърдън.
— Защо не дойде в кабинета ми?
— Ти не ме искаш в кабинета си.
— И тук не те искам.
— Ама аз само… само се опитвам да проявявам разбиране и да не отнемам от времето ти, когато си толкова зает, и… много си зает, нали?
— И?
— Ами… просто исках да те хвана в свободен момент… да говоря с теб.
— За какво?
— Аз… имам нужда от работа.
Каза го войнствено и се отдръпна леко. Риърдън го гледаше неразбиращо.
— Хенри, искам работа. Искам да кажа тук, в завода. Искам да ми дадеш да правя нещо. Имам нужда от работа, трябва да изкарвам прехраната си. Писна ми от милостиня — той се опитваше да каже нещо, в гласа му личаха едновременно обида и молба, сякаш необходимостта да оправдае молбата беше несправедливо наказание. — Искам собствена прехрана, не те моля за милост, моля те само да ми дадеш шанс!
— Това е фабрика, Филип, не зала за хазарт.
— А?
— Тук не даваме шансове и не се възползваме от тях.
— Ама аз те моля да ми дадеш работа!
— Защо да го правя?
— Защото имам нужда от нея!
Риърдън посочи червените потоци пламък, които изригваха от черния силует на една пещ и избухваха безопасно на четиристотин стъпки разстояние — въплъщавайки в стомана, глина и пара мисълта, която стоеше зад тях.
— Аз имах нужда от тази пещ, Филип. Не нуждата ми я даде.
Филип като че не беше чул.
— Официално не бива да наемаш никого, но това е само техническа подробност, ако ме вземеш, моите приятели ще го одобрят без никакви неприятности, и… — нещо в очите на Риърдън го накара да спре рязко и да попита с гневно нетърпение: — Какво има пък сега? Какво нередно казах?
— Онова, което не каза.
— Моля?
— Онова, което се гърчиш да остане неизречено.
— Какво?
— Че няма да си ми от никаква полза.
— За това ли… — започна Филип с автоматичния си тон на правдиво възмущение, но спря и не довърши.
— Да — с усмивка каза Риърдън, — първо за това мисля.
Очите на Филип потънаха някъде — когато проговори, гласът му звучеше така, сякаш хващаше опипом случайни, несвързани изречения:
— Всеки има право на препитание… Аз как да го получа, ако никой не ми дава шанс?
— А аз как получих моето?
— Не съм се родил като собственик на стоманодобивен завод.
— Ами аз? Мога да правя всичко, което и ти — ако ме научиш.
— Мен кой ме е учил?
— Защо го повтаряш непрекъснато? Не говоря за теб.
— Аз говоря.
След миг Филип промърмори:
— Теб какво те е грижа? Не става въпрос за твоята прехрана!
Риърдън посочи фигурите на мъжете на светлината на пещта.
— Можеш ли да правиш това, което правят те?
— Не виждам какво…
— Какво ще стане, ако те сложа там и ти съсипеш цяла пещ стомана?
— Кое е по-важно, проклетата ти стомана или това да ям?
— Как предлагаш да ядеш, ако стоманата не се излее?
Лицето на Филип се сви в упрек.
— Не съм в състояние да споря с теб сега, тъй като силата е на твоя страна.
— Ами недей тогава.
— А?
— Затваряй си устата и се махай.
— Ама аз исках да кажа… — той спря.
Риърдън се разсмя.
— Искаше да кажеш, че аз трябва да си затварям устата, защото силата е на моя страна, и трябва да отстъпя пред теб, защото нямаш никаква сила, нали?