Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
По-нататък разказват, че когато го заловил испански патрулен катер, Браун се опитвал само да достави пушки на някакви бунтовници. Ако това е вярно, тогава не мога да разбера какво е търсил край южния бряг на Минданао111. Според мен той е изнудвал туземците от селата по крайбрежието. Същественото тук е, че катерът, като поставил стража на шхуната, го принудил да плава под негов контрол към Замбоанга. По пътя двата кораба трябвало поради някаква причина да се отбият за малко в едно от онези нови испански селища, от които не излязло нищо в края на краищата. Там имало не само правителствен чиновник на брега, но и добра, здрава каботажна шхуна, която стояла на котва в малкия залив; и Браун решил да открадне този кораб, който във всяко отношение превъзхождал неговия.
Не му вървяло — както сам ми призна. Светът, към който той в продължение на двадесет години се отнасял с дръзко и злобно презрение, не му доставил никакви материални блага с изключение на една торбичка със сребърни долари, скрита в каютата му така, че и „самият дявол да не може да я надуши“. И нищо повече — съвсем нищо! Животът му омръзнал, а от смъртта той не се боял. Но същият този Браун, който бил готов с горчиво и безразсъдно зъбене да рискува живота си заради всяка дреболия, страшно се боял от затвора. При мисълта, че ще го затворят, го обхващал безумният ужас, при който човек, облян в студена пот, трепери и кръвта му сякаш се превръща във вода — такъв ужас изпитват суеверните хора, когато си представят, че са в прегръдките на някой призрак. Ето защо правителственият чиновник, който се явил на борда, за да извърши предварителното следствие, усърдно се занимавал с тази работа целия ден и слязъл на брега чак по тъмно, загърнат с наметало; той много внимавал да не звънтят под наметалото сребърните долари на Браун. После, верен на думата си, чиновникът изпратил (вероятно вечерта на другия ден) правителствения катер да изпълни някаква неотложна задача. Командирът, лишен от възможността да остави на задържания кораб своите матроси, се задоволил с това, преди да отплава, да прибере до последното дрипаво парче всички платна от шхуната на Браун и закарал на буксир двете му лодки до брега, който бил на две мили.
Но в екипажа на Браун имало един туземец от Соломоновите острови, отвлечен още като младеж и предан на Браун човек; този туземец бил най-дръзкият от цялата банда. Той преплувал петстотинте ярда до каботажния кораб, държейки края на въжето, което успял да оплете, като използувал за това целия подвижен такелаж на шхуната. Вълнение нямало и в залива било тъмно „като в търбуха на крава“ според израза на Браун. Островитянинът се прехвърлил през парапета, захапал със зъби края на въжето. Екипажът на каботажния кораб — всички до един тагали112 — бил на брега и пирувал в туземното село. Двамата моряци, оставени на борда, внезапно се събудили и видели дявола: очите му блестели и той, бърз като мълния, скачал по палубата. Парализирани от страх, те паднали на колене и взели да се кръстят и да бъбрят молитви. С един дълъг нож, който намерил в камбуза, островитянинът, без да прекъсва молитвите им, намушкал отначало единия, после другия; със същия нож той търпеливо почнал да прерязва въжето от кокосови влакна и накрая то с плясък паднало във водата. Тогава туземецът извикал тихо и шайката на Браун, която по това време пулела очи и напрягала слух в тъмнината, почнала лекичко да дърпа за своя край въжето. След по-малко от пет минути последвал лек тласък, изскърцал рангоутът и двете шхуни се долепили една до друга.
Без да губи нито миг, екипажът на Браун се прехвърлил на борда на каботажния кораб, като взел със себе си огнестрелните оръжия и голям запас барут. Те били всичко шестнайсет души — двама избягали матроси, един дълъг като върлина дезертьор от американски военен кораб, двама простовати руси скандинавци, един мулат, един учтив китаец, който им готвел, и останалите — от онази неописуема сбирщина, която се скита по Южните морета. Нищо не ги тревожело; Браун ги подчинил на волята си; той, Браун, който не се боял от бесилката, бягал сега от призрака на испанския затвор. Не им дал време да пренесат достатъчно количество провизии. Времето било тихо, въздухът — напоен с влага. Те освободили кораба от привързващите го въжета и поставили платната; откъм брега имало слабо течение и влажните платна дори не трептели. Старата им шхуна, изглежда, се отделила неусетно от откраднатия кораб и заедно с черната маса на брега безшумно се изгубила в нощта.
111
По онова време островът бил испанско владение. Б.пр.
112
Тагали — една от народностите на Филипинските острови. Б.пр.