Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Къде отиваш? — попита Лукас, сграбчвайки я за ръката, когато тя мина покрай него.

— Вкъщи. В леглото. В Подземния свят — изреди Хелън, отмятайки на пръсти, сякаш му изброяваше списък със смъртоносни оръжия.

— Просто ще лежиш просната на едно легло, в спалня със счупен прозорец, след като си вбесила мирмидонец? — Очите му припламнаха гневно. — И това ти звучи напълно безопасно?

— Ами, аз… — Хелън се запъна, питайки се как беше пренебрегнала този важен детайл.

Лукас я прекъсна, мърморейки си как щяла да му докара нервно разстройство. Все още здраво стиснал ръката й над лакътя, той я завъртя и я поведе към вратата.

— Ще пазя Хелън, докато слезе в Подземния свят — извика той на Джейсън. — Ако нещо се случи, потърси ме на мобилния.

— Добре. — Джейсън явно полагаше всички усилия да се владее. — Ще преместим всички у нас. Можем да се грижим по-добре за Джери там, докато защитаваме останалите.

— Добра идея — отговори Лукас.

— Дръж ни в течение, братле — добави Джейсън, нарочно послужвайки си с тази дума. Лукас избегна погледа му, но се усмихна признателно, преди да се обърне отново към вратата.

Хелън и Лукас изскочиха на изпълнените с хаос улици и се издигнаха във въздуха, гледайки надолу към рояците от хора. Тя почувства как Лукас спря рязко и насочи поглед към онова, което беше привлякло вниманието му. Ерида тичаше по една пуста задна уличка, преследвана от двама едри мъже с мечове.

— Татко и чичо — изкрещя Лукас, за да надвика виенето на студения вятър.

— Да им помогнем ли? — попита Хелън през тракащи зъби. Лукас обви ръка около нея и започна да разтрива голите й рамене с топлите си ръце. Не за пръв път Хелън се запита как той винаги сякаш излъчваше топлина.

— Те могат да се справят — каза той, като я притегли към себе си, за да я топли, и я поведе към къщата й. — Съсредоточи се върху своята задача, не върху тяхната.

Хелън нямаше представа как е възможно той да разпределя така емоциите си. Баща му беше там долу, сражавайки се с богиня, но въпреки това той се придържаше към задачата си. Като войник, помисли си Хелън. Изведнъж удивено осъзна каква силна самодисциплина притежаваше Лукас и се опита да последва примера му, но не можа. Умът й непрекъснато се отклоняваше към Джери, към близнаците, към Хектор, но най-вече към факта, че Лукас я беше обгърнал с ръка.

Хелън последва Лукас под синия насмолен брезент и се приземи в спалнята си. Той я отведе право до разхвърляното й легло и се опита да я накара да легне.

— Не знам какво да правя — каза Хелън: не й се искаше да си ляга.

— Защо не седнеш за начало? — предложи той тихо.

— Всичките тези смели приказки как ще приключим с това тази нощ, а аз съм напълно объркана. Нямам представа как да сложа край на това. — Тя се мъчеше да не избухне в сълзи.