Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Той удари с длан по перилата:
— Според Арве Стьоп грешката на Роалд Амундсен е победата му. Най-интересните истории разказвали за провалили се хора.
Ракел мълчеше.
— Все пак е някаква утеха — заключи Хари. — Ще тръгваме ли?
Навън се сипеше сняг.
— Значи в момента има временно затишие. До следващия път?
Хари я погледна, за да се увери, че тя говори за Снежния човек, а не за срещите им.
— Не знаем къде са скрити труповете — изсумтя той. — Сутринта отидох да я видя в килията ѝ, преди да потегля за летището. Не обели дума. Само се взираше във въздуха, сякаш изобщо не ме вижда.
— Предупреди ли някого, че отиваш сам в Берген? — неочаквано попита тя.
Хари поклати глава.
— Защо?
— Не бях сигурен в подозренията си. При евентуална грешка щях да се прибера в Осло, без колегите да узнаят за провала ми.
— Имал си други съображения — възрази тя.
Хари я погледна крадешком. Ракел изглеждаше още по-нещастна от него.
— Честно казано, сам не знам защо тръгнах сам — призна Хари. — Вероятно съм се надявал все пак да не е тя.
— Защото с нея си приличате? Защото се поставяш на нейно място?
Хари не си спомняше да е споделял с Ракел, че с Катрине Брат имат сходни характери.
— Да беше я видяла колко самотна и изплашена изглеждаше. — Хари усети как снежинките пърхат в очите му. — Все едно се е изгубила в тъмното.
Мамка му, мамка му! Премига, за да прогони сълзите, но усети как заседналата в гърлото му тежка буца напира да излезе. И неговите нерви ли не издържаха? Изтръпна, когато усети топлата длан на Ракел до тила си.
— Не си като нея, Хари. Много по-различен си.
— Ами? — усмихна се и отмести ръката ѝ.
— Ти не отнемаш живота на невинни хора, Хари.
Отклони поканата ѝ да го закара и предпочете да се качи на автобуса. Докато се взираше през прозореца в снежните парцали и във фиорда, Хари си мислеше как Ракел успя в последния момент да вмъкне думата „невинни“.
Хари се канеше да си отключи портата на улица „Софие“, но се сети, че нескафето вкъщи бе свършило, и се отби в магазинчето на Ниази.
— Какво правиш тук по това време? — изненада се Али и посегна да вземе парите от тезгяха.
— Имах няколко дни отпуск заради извънредно положен труд — обясни Хари.
— Какво време, а? По новините съобщиха, че до утре ще натрупа половинметров сняг.
Хари повъртя буркана с кафето малко смутено.
— Преди няколко дни изплаших Селма и Мухаммад в задния двор.
— И аз така чух.
— Искам да ти се извиня. Напоследък съм малко напрегнат, това е всичко.
— Няма нищо. Притесних се, че пак си започнал да пиеш.
Хари поклати глава и се усмихна леко. Открай време ценеше откровеността на пакистанеца.
— Добре — Али отброи рестото и му го подаде. — Как върви ремонтът?
— Ремонт ли? — Хари взе парите. — За гъбаря ли питаш?
— Какъв гъбар?
— Един тип, дето проверява мазето за плесен. Как се казваше… Стурман или нещо подобно.
— Плесенни гъби в мазето? — ужаси се Али.
— Не си ли чул? — озадачи се на свой ред Хари. — Нали си председател на жилищната управа. Мислех, че е говорил първо с теб.
— Не — поклати глава Али. — Може да се е свързал с Бьорн.
— Кой е Бьорн?
— Бьорн Асбьорнсен живее на първия етаж от тринайсет години — Али погледна укорително Хари. — От толкова години е и заместник-председател на жилищната управа.
— Аха, Бьорн значи — кимна Хари, като си придаде съсредоточен вид.
— Ще проверя за какво точно става дума — обеща Али.
Хари се качи в апартамента си. Събу си ботушите и влезе направо в спалнята. В хотелската стая в Берген не успя да мигне. Когато се събуди, устата му беше пресъхнала и го болеше стомахът. Стана и отиде да си налее вода. В коридора се вцепени.
Чак сега забеляза, че стените отново са цели и по местата си.
Обиколи стаите една по една. Работата беше изпълнена с почти магическо съвършенство. Би се заклел, че нищо в апартамента му не е било събаряно. Не се виждаше нито една дупка от стар гвоздей. Нито една лайстна не стоеше накриво. Хари докосна с ръка стената на всекидневната, за да се увери, че не халюцинира. Върху масичката пред стола с подлакътници лежеше жълт лист с красиво написана на ръка бележка.
Изтребени са до крак. Повече няма да ме видите.
Стурман
П.С. Наложи се да обърна една от дъските на стената, защото се порязах и я изцапах с кръв. А кръвта, проникнала в необработено дърво, не се отмива. Другият вариант беше да боядисам цялата стена в червено.