Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Каза ми го и в колата, но все още не схващам абсолютно нищо.
— Ако ти се налага да прикриеш червени петна, имаш две възможности. Снежния човек най-вероятно се е опитал да замаскира следа.
— Каква следа?
— От нещо червено, което не може да се отстрани, защото прониква дълбоко в необработеното дърво.
— Кръв? Опитал се е да прикрие кръв с още кръв? Това ли имаш предвид?
Хари взе метлата и измете стърготините около дръвника. Приклекна и усети отново револвера на Катрине под колана си. Огледа пода, който все още имаше розов отблясък.
— Носиш ли снимките, които направи при първоначалния оглед? — попита Хари. — Провери къде имаше най-много кръв; горе-долу тук.
Холм извади снимките от чантата си.
— Знаем, че кръвта върху дъските е кокоша. Представи си обаче, че първата кръв, попаднала върху тях, се е просмукала дълбоко в дървото и не се е смесила с новата, кокошата кръв, която Снежния човек е излял върху пода след известно време. Интересува ме дали можеш да вземеш проби от кръвта, проникнала първа в дървото?
— И какво очакваш да ти отговоря? — премига изумен Бьорн Холм.
— Приемам единствено „да“.
Холм започна отново да кашля. Хари почука на вратата на къщата. Ролф Утершен излезе.
— Колегата ми ще остане, защото има още работа — обясни старши инспекторът. — Може ли от време на време да влиза, за да се постопли?
— Разбира се — малко неохотно се съгласи Утершен. — Какво се опитвате да изровите?
— Тъкмо се канех да ви питам същото. По лопатата имаше следи от пръст.
— А, това ли. Забивах колове за ограда.
Хари огледа заснеженото поле, простиращо се към гъстата тъмна гора. Защо му е тази ограда на Утершен? Какво иска да загради? На Хари не му убегна страхът в очите на домакина.
Старши инспекторът посочи всекидневната:
— Имате гости…
Мобилният му телефон звънна и той не успя да довърши въпроса си.
— Намерихме още един — съобщи Скаре.
Хари се вторачи в гората. Едрите снежни парцали се топяха върху бузите и челото му.
— Още един…? — попита тихо той, макар гласът на Скаре да му бе подсказал достатъчно.
— Още един снежен човек.
Доктор Шещи Рьодсмуен стигна тъкмо навреме, преди главен полицейски инспектор Кнют Мюлер-Нилсен и Еспен Лепсвик от КРИПОС да излязат от кабинета.
— Катрине Брат проговори — съобщи тя. — Съветвам ви да ме придружите до болницата и да я изслушате.
Трийсет и втора глава
Скаре газеше пред Хари по заснежената пътека между дърветата. Рано спускащият се следобеден мрак напомняше за наближаващата зима. Над двамата мъже блестеше телевизионната кула, а под тях — Осло. Хари пристигна направо от Сулихьогда и остави колата на големия безлюден паркинг, където всяка пролет абитуриентите от града се събират като стадо лемури, за да изпълнят задължителните за вида си ритуали на прага към зрелостта: танци, алкохол, флирт и секс. Като абитуриент Хари празнува само с Брус Спрингстийн и „Денят на независимостта“: качи се на стар немски бункер в квартал „Нурщран“ и наду огромния си касетофон.
— Открил го човек, който се разхождал из околността — обясни Скаре.
— И решил да съобщи в полицията за снежен човек в гората?
— Бил с кучето си и то… ами… ще видиш сам.
Излязоха на поляна. Срещу тях се зададе млад мъж:
— Томас Хеле от Отдела за издирване на изчезнали лица — представи се той. — Радваме се, че дойдохте, Хуле.
Хари огледа изненадано младия полицай, но се увери, че Хеле не се прави на любезен.
Екипът, пристигнал за оглед, се бе събрал на възвишението пред тях. Скаре се наведе, за да мине под полицейската лента, а Хари я прескочи. Пътека маркираше къде да стъпват, за да не унищожат веществените доказателства, останали все още непокътнати. Полицаите веднага се отдръпнаха да направят място на новодошлите. Сякаш бяха чакали с нетърпение да им покажат местопрестъплението и да видят реакцията им.
— Мамка му — изруга Скаре и отстъпи крачка назад.
Хари усети как главата му изстива, защото кръвта се отдръпва от мозъка му и оставя след себе си безчувствена мъртвешка празнота.
Шокиращи бяха не детайлите — на пръв поглед голата жена не бе обезобразена като труповете на Силвия Утершен и Герт Рафто, — а старанието, последователността и хладният разум, които прозираха в безупречно замислената и осъществена аранжировка.
Трупът се намираше върху две големи снежни топки, поставени до близкото дърво като снежен човек в начален стадий. Тялото на жертвата едва се крепеше, подпряно на дървото, но ако залитнеше, примка от стоманена тел, увита около горния дебел клон, щеше да го прихване и да предотврати падането му. Всъщност телта образуваше кръг около шията на трупа, но беше огъната така, че да не докосва нито раменете, нито врата. Приличаше на метнато ласо, замръзнало във въздуха в момента, когато ловецът е бил на път да го омотае около плячката. Ръцете на жената бяха завързани на гърба ѝ. Затворените очи и уста придаваха на лицето ѝ спокойно изражение, все едно спи.