Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари удари спирачки. Чу клаксон. Погледна в огледалото. Задаваше се тойота. Плъзна се върху снега, после гумите се стабилизираха и колата задмина Хари.
Ритна вратата, скочи навън и установи, че се намира до стадион „Гресбанен“. Пое си дълбоко въздух и разтроши мисловния си строеж на парчета, за да провери дали ще е в състояние пак да го сглоби. И наистина — успя да го подреди бързо и без да се налага да нагажда насила парчетата. Просто залепнаха едно за друго от само себе си. Пулсът му се ускори. Ако теорията действително издържаше проверката, всичко се обръщаше наопаки. И още веднъж потвърждаваше предположението на Хари, че Снежния човек е планирал как да си осигури вътрешен достъп. Влязъл е право от улицата и се е настанил удобно. Труповете… Това би обяснило какво прави с телата. Разтреперан, Хари си запали цигара и се опита да направи възстановка на внезапното си хрумване, възникнало при спомена за опърленото кокошо перо.
Хари не вярваше във вдъхновението, в прозренията свише или в телепатията. Осланяваше се обаче на късмета. Наричаше късмет не ориста за сполука в живота, а успеха, който възнаграждава системните усилия и съпровожда онези, изплели с цената на неуморен труд толкова гъста мрежа, че рано или късно обстоятелствата заработват в тяхна полза. Но в този случай бе проработил именно обикновеният му човешки късмет. Ако, разбира се, не грешеше. Хари погледна надолу и не без изненада установи, че е нагазил в сняг. Върна се в колата, извади мобилния си телефон и набра номера на Бьорн Холм.
— Кажи, Хари? — отговори сънлив и почти неузнаваем носов глас.
— Да не си махмурлия? — недоверчиво попита старши инспекторът.
— Де да бях — подсмръкна Холм. — Настинал съм. Треперя като лист под две одеяла. Боли ме цялото…
— Слушай сега — прекъсна го Хари. — Помниш ли, че те помолих да измериш температурата на кокошките, за да разберем колко време е изминало от момента, когато Силвия Утершен се е намирала в плевнята?
— Да?
— Едната кокошка се оказа по-топла от останалите две, нали?
— Точно така — отвърна носово Бьорн Холм. — Скаре дори предположи, че имала треска. На теория е напълно възможно.
— Според мен тялото ѝ е било с по-висока температура, защото е била заколена след убийството на Силвия. Тоест един час по-късно.
— И кой я е заколил?
— Снежния човек.
Хари чу в слушалката как Бьорн се изсекна шумно и продължително. После отговори:
— Значи според теб той е взел брадвата на Силвия, върнал се е и…
— Не, брадвата е останала в гората. Ако по време на огледа знаех, че съществуват примки с нажежаема жичка, щях да се сетя още тогава.
— Какво ти направи впечатление?
— Едно от отскубнатите пера беше опърлено. Най-вероятно Снежния човек е използвал именно примка.
— Аха. Но защо, за бога, е заколил тази кокошка?
— За да боядиса цялата стена в червено.
— А?
— Имам идея.
— Мамка му — промърмори Бьорн Холм. — Обзалагам се, че заради тази твоя идея ще трябва да стана от леглото.
— Май да…
Снегът явно само бе спрял, за да си поеме дъх, защото се завърна с пълна сила. В три часа над Осло и околността се сипеха дебели, мъхести снежни парцали. Асфалтът на Е 16 се покри със сива глазура.
Хари и Холм стигнаха до най-високата точка от пътя, селцето Сулихьогда, свиха встрани и навлязоха в гората.
След пет минути стигнаха до къщата на Ролф Утершен. Той ги чакаше отпред. Зад него, във всекидневната, Хари видя Ане Педершен, седнала на дивана.
— Искаме само да хвърлим един поглед на пода в плевнята — обясни Хари.
Ролф Утершен избута очилата си по-нагоре на носа.
Бьорн Холм избухна в хрипкава кашлица.
— Заповядайте — покани ги домакинът.
Холм и Хари тръгнаха към плевнята. Старши инспекторът усещаше, че слабичкият мъж продължава да стои на вратата и да ги наблюдава оттам.
В плевнята дръвникът си беше на същото място, но от кокошки нямаше и следа: нито живи, нито мъртви. До стената беше подпряна лопата с остра плоскост, подходяща за копаене на яма, а не за риене на сняг. Хари се приближи до дъската с инструментите. Очертанията на свалената брадва напомняха тебеширена ивица, обозначаваща къде вероятно се е намирал липсващ на местопрестъплението труп.
— Според мен Снежния човек се е върнал тук, заколил е третата кокошка и е напръскал пода с кръв. Не е можел да обърне дъските. Затова е трябвало да ги боядиса в червено.