Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари се отпусна в стола с подлакътници и огледа гладките стени. Едва в кухнята установи, че чудото все пак не е безупречно. Календарът с Ракел и Олег бе изчезнал. Небесносинята рокля. Изруга високо и започна да търси трескаво в контейнерите за смет. Провери дори в контейнера в задния двор. После осъзна, че заедно с гъбите са си отишли и дванайсетте най-щастливи месеца в живота му.
Психиатър Шещи Рьодсмуен знаеше, че ѝ предстои доста необичаен работен ден. Не само заради изненадващата поява на слънцето на небосклона. В момента лъчите му влизаха през прозорците, а Шещи Рьодсмуен вървеше забързано по коридора в психиатричното отделение на болница „Хаукелан“ в Санвикен. Отделението бе сменило толкова много имена, че повечето бергенчани нямаха представа кое е официалното в момента: болница „Санвикен“. Закритото отделение обаче продължаваше да се нарича закрито, явно докато някой обърнеше внимание колко неправилно и унизително звучи.
Шещи изпитваше смесени чувства на притеснение и вълнение преди предстоящата среща с пациентката, държана при невиждани мерки за сигурност в отделението. Заедно с Еспен Лепсвик от КРИПОС и Кнют Мюлер-Нилсен от полицейското управление в Берген обсъдиха предварително хуманните граници и подхода по време на беседата. Тъй като задържаната се намираше в психотично състояние, психиатърката заяви, че не е редно да я подлагат на полицейски разпит. Шещи Рьодсмуен се съгласи да разговаря с нея, но само с цел да подобри състоянието ѝ и без да я притиска. По отношение на лекарската тайна Шещи Рьодсмуен трябваше да прецени сама доколко информацията, получена по време на беседата, би била важна за полицейските органи, и дали е наложително да я споделя с тях. Но при всички случаи думите на пациентката нямаше да се използват в съда заради тежкото ѝ психическо състояние. Накратко, от юридическа и етична гледна точка психиатър и полиция се движеха върху минно поле и всяка погрешна стъпка би предизвикала катастрофални последици, защото правосъдната система и медиите щяха да разнищят методите им.
Пред бялата врата на стаята за разговори стояха санитар и униформен полицай. Шещи показа служебната си карта, закачена за бялата ѝ престилка, и полицаят ѝ отключи. Бяха се разбрали санитарят да наблюдава случващото се в стаята и ако задържаната започне да буйства, да бие тревога.
Шещи Рьодсмуен седна на стола и огледа пациентката: слаба, с разчорлена коса, паднала върху челото ѝ, черни шевове в единия ъгъл на устата и широко отворени очи, които се взираха с неописуем ужас в нещо, видимо само за нея. Човек трудно би допуснал, че тази жена представлява опасност. Изглеждаше напълно немощна и отпусната. Да я духнеш, ще падне. В нея не се забелязваше и следа от хладнокръвната убийца, отнела живота на толкова хора. Шещи Рьодсмуен обаче не за първи път се сблъскваше с подобен случай.
— Добър ден — поздрави тя. — Казвам се Шещи.
Никакъв отговор.
— Какъв според теб е твоят проблем? — попита психиатърката.
Въпросът фигурираше в наръчника за разговори с пациенти, страдащи от психоза. Разновидност на същия въпрос гласеше: „С какво според теб мога да ти помогна?“.
Пациентката продължаваше да мълчи.
— Тук няма от какво да се страхуваш. Никой няма да те нарани. Аз не искам да ти навредя. В пълна безопасност си.
Ясното послание, парафразирано по няколко начина, обикновено успокояваше болния, защото всяка психоза на първо място означава безграничен страх. Шещи Рьодсмуен се чувстваше като стюардеса, която демонстрира на пътниците всички мерки за безопасност преди излитане. С обиграни движения и заучени реплики. Дори когато самолетът прелита над пустинни местности без капка вода, екипажът на борда обяснява как се използва спасителна жилетка. Целта е към пасажерите да се отправи нужното им успокоително послание: дори да се страхувате, бъдете сигурни, че вашата безопасност е наш приоритет.
Дойде време да провери доколко пациентката се ориентира в реалността.
— Знаеш ли кой ден е днес?
Мълчание.
— Погледни часовника на стената. Ще ми кажеш ли колко е часът?
В отговор Катрине Брат я погледна втренчено като подгонено животно.
Шещи Рьодсмуен чакаше търпеливо. Секундарната стрелка на часовника се местеше с отсечени, почти маршови движения.
Положението изглеждаше безнадеждно.
— Ще тръгвам — обяви Шещи и стана. — Ще дойдат да те отведат. Няма от какво да се страхуваш.