Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Защо не си се заела сама с тази задача? Какъв смисъл има да се местиш в Осло?
— Опитах се, Хари — увери го тя. — Години наред се мъчих да го хвана. Знаех, че няма да се справя сама. Изборът ми съвсем закономерно падна върху теб. Единствен ти си залавял сериен убиец. Нуждаех се от Хари Хуле. — Тя се усмихна печално. — Последен въпрос. Как се сети, че те преметнах?
Хари се питаше какво ли го чака. Куршум в челото? Примка с нажежаема жичка? Разходка с лодка и после удавяне? Преглъщаше с усилие. В такава ситуация би следвало да изпадне в ужас, който да парализира способността му да разсъждава трезво; да падне по очи върху палубата и да я моли да пощади живота му. Защо не го прави? Не от гордост: тя отдавна бе претръпнала. Малко ли пъти я бе преглъщал с уиски, за да я избълва обратно само след часове? Вероятно мозъкът му подсказваше, че молбите не само няма да спасят, а дори ще съкратят живота му. Или умората, тежаща във всяка клетка от тялото му, го бе надвила и той искаше само всичко да приключи възможно по-скоро.
— От доста време подозирах, че всичко това е започнало отдавна — каза Хари. Вече не усещаше студа. — Било е старателно планирано. Престъпникът се бе вмъкнал в живота ми като троянски кон. Броят на кандидатите, отговарящи на това описание, не е голям, Катрине. А когато видях изрезките от вестници в апартамента ти, у мен не остана никакво съмнение, че си била ти.
Хари забеляза объркването ѝ. В подредените му мисли, в логичната му хипотеза неочаквано се загнезди съмнение. Дали наистина всичко му беше докрай ясно? Или съмнението съществуваше още отпреди? Слабият ръмеж се превърна в порой и дъждовните капки забарабаниха яростно по палубата. Хари видя как устните на Катрине се разтвориха, а пръстът ѝ се уви около спусъка. Той стисна въдицата, докато се взираше в дулото на револвера. Нима всичко ще свърши така? В лодка до обезлюден остров, без свидетели, без следи? Пред очите му изплува образът на Олег. Сам-самичък.
Хари метна въдицата напред, към Катрине. Последна, отчаяна контраатака, жалък опит да си възвърне позициите в играта, да отвлече вниманието на съдбата. Мекият връх на въдицата улучи бузата ѝ, но тя едва ли го усети. Лекото бръсване нито я нарани, нито наруши равновесието ѝ. Когато по-късно се връщаше мислено към този епизод, Хари не си спомняше дали случилото се е било плод на старателно планиране, полуобмислено хрумване, или чист късмет. Така или иначе, кордата на въдицата литна стремглаво, омота се около главата на Катрине и блесната се удари в предните ѝ зъби. Хари дръпна рязко пръта. Върхът на кукичката изпълни предназначението си да се впива в месо, в случая — в десния ъгъл на Катринините устни. Хари дръпна още по-силно и главата на Катрине се завъртя надясно. Той имаше чувството, че ще я отскубне. Тялото последва завъртането на главата с известно закъснение и се просна пред Хари.
Той скочи от седалката и затисна с колене раменете ѝ, за да не ѝ позволи да мръдне. Изтръгна револвера от обезсилената ѝ ръка и насочи дулото към облещеното ѝ око. Оръжието сякаш олекна в ръката му. Желязото опираше о меката ѝ очна ябълка. Тя не мигна. Гледаше го с широка усмивка. Десният ъгъл на устните ѝ беше разкъсан, а дъждът напразно се мъчеше да отмие струящата от раната кръв.
Трийсета глава
Кнют Мюлер-Нилсен дойде лично на пристана под моста в Пудефиурен да посрещне Хари, който пристигна от Финьой с яхтата. Мюлер-Нилсен се качи на борда заедно с двама полицаи и психиатърка. Влязоха в каютата, където Катрине Брат лежеше завързана с белезници за леглото. Биха ѝ инжекция с антипсихотично успокоително и я пренесоха в полицейската кола.
Мюлер-Нилсен благодари на Хари за дискретността, с която бе извършил ареста.
— Предлагам засега да го запазим в тайна — Хари погледна към капещото небе. — Началниците ми от Осло ще искат те да преценят кога да разгласим случая.
— Да, разбира се — кимна Мюлер-Нилсен.
— Шещи Рьодсмуен — обади се глас зад гърба им. — Психиатър.
Лекарката — около четирийсетгодишна, с бухнала руса коса и широко, яркочервено шушляково яке — държеше цигарата си напълно невъзмутимо, сякаш не забелязваше сипещите се дъждовни капки.
— Трудно ли я усмирихте? — попита тя.
— Не — Хари усещаше как револверът на Катрине убива на кръста му. — Предаде се без съпротива.
— Какво каза?
— Нищо.
— Съвсем нищо?
— Нито дума. Вашата диагноза?
— Най-вероятно психоза — отвърна Рьодсмуен без колебание. — Това обаче не означава, че непременно е душевноболна. Просто съзнанието ѝ търси начин да се справи с непосилно за психиката ѝ преживяване. На същия принцип човек губи съзнание, когато изпитва непоносима болка. Предполагам, че дълго време е била подложена на екстремна стресова ситуация, така ли е?