Снежния човек

— И какъв е моят?

— Симулираш, че тръгваш в една посока, а хукваш в обратната.

— Ами?

Хари усещаше тежестта на револвера в десния джоб на якето си. Поизправи се на седалката, отмести въдицата и отпусна уж небрежно дясната си ръка до бедрото:

— Пишеш писмо от името на Снежния човек, изпращаш ми го и след няколко седмици идваш да работиш в Главното управление. Бързаш да ми съобщиш, че Хаген е наредил да ти бъда ментор, а той никога не е казвал подобно нещо.

— Дотук всичко е вярно. Какво друго?

— Хвърляш палтото си във водата пред апартамента на Стьоп и бягаш в обратната посока, тоест по покрива. И съгласно този модел, както го разбрах аз, щом оставяш телефона си във влак, пътуващ на изток, значи бягаш на запад.

— Браво. И как бягам?

— Не със самолет, разбира се. Знаеш, че „Гардермуен“ се намира под непрекъснато видеонаблюдение. Подхвърлила си телефона във влака на Централната гара в Осло известно време преди потеглянето му, после си отишла на автогарата и си се качила на сутрешен автобус за западните градове. Разделила си пътуването на етапи. Сменила си няколко автобуса.

— Да: с „Тимеекспресен“ до Нотуден, после с „Бергенбюсен“ до Вос да си купя дрехи. Оттам с автобус до Ютре Арна. Там слязох и смених превозното средство до Берген. Платих на един рибар от крайбрежната улица да ме метне до Финьой. Добре се справи с предположенията, Хари.

— Не ми коства много усилия. Двамата с теб си приличаме.

— Щом си толкова сигурен, защо дойде сам? — наклони глава Катрине.

— Не съм дошъл сам. Мюлер-Нилсен и хората му ще пристигнат всеки момент.

Тя се разсмя. Хари доближи ръката си до джоба.

— Съгласна съм. Двамата с теб си приличаме, Хари. Ти обаче не умееш да лъжеш.

Хари преглътна с мъка. Ръката му се бе вкочанила. Не знаеше дали пръстите му ще успеят да действат с нужната бързина.

— Е, на теб ти е много по-лесно и да лъжеш, и да убиваш.

— Ами? В момента имам чувството, че по-скоро ти искаш да ми видиш сметката. Виждам как ръката ти се промъква към джоба на якето. Стани и го съблечи. Бавно. Сега го хвърли насам.

Хари изруга наум. Якето се приземи върху палубата пред Катрине. Без да изпуска Хари от очи, тя го вдигна и го метна зад борда.

— И без това беше крайно време да си купиш ново — отбеляза тя.

— Мм. Някое, чийто десен да подхожда на моркова, който ще забиеш в муцуната ми ли?

Катрине премига два пъти. В погледа ѝ се появи недоумение.

— Чуй ме. Дойдох, за да ти помогна. Имаш сериозен здравословен проблем, Катрине. Болестта те е подтикнала да ги избиеш.

Тя започна да клати отрицателно глава. Посочи към сушата.

— От два часа кисна в този хангар и те чакам, Хари. Знаех, че ще дойдеш. Проучих те из основи. Търсиш ли нещо, винаги го намираш. Точно затова се спрях на теб.

— Какво?

— Избрах те да намериш Снежния човек вместо мен. И ти изпратих писмото.