Снежния човек

— Хари!

Едва не се задави. Насили се да се усмихне. Пред него стоеше гол мъж с кърпа, увита около кръста му.

— Матиас — измънка Хари, докато се взираше смутено в горната част на тялото му. — Изплаши ме. Не си ли на работа по това време?

— Извинявай — засмя се Матиас и побърза да скръсти ръце върху гърдите си. — Снощи останах до късно и днес ми се полага почивен ден. Тъкмо се канех да се пъхна под душа, но чух шум до вратата и помислих, че Олег не може да влезе. Ключът му малко заяжда.

„Явно Олег е взел моя ключ — съобрази Хари, — а Матиас е взел ключа на Олег. Женска работа.“

— Мога ли да ти помогна, Хари?

Хари забеляза, че Матиас бе скръстил ръце неестествено високо, сякаш се опитваше да прикрие гърдите си.

— Не, не — отвърна Хари. — Просто минавах наблизо и реших да се отбия да оставя нещо на Олег.

— Защо не позвъни на вратата?

— Разбрах, че още не се е прибрал.

— Ами? По какво разбра?

Хари кимна на Матиас, сякаш за да потвърди, че въпросът му е напълно логичен. Върху откритото дружелюбно лице на Матиас нямаше и следа от мнителност, само желание да си изясни необясним за него факт.

— По снега — отвърна Хари.

— По снега ли?

— Да. Преди два часа спря да вали, а на стълбите няма следи от стъпки.

— Майко мила! — възкликна въодушевено Матиас. — Ето на това му викам аз приложение на дедукцията в ежедневието. Личи си, че си детектив, Хари.

Хари се засмя малко пресилено. Скръстените ръце на Матиас се смъкнаха малко по-надолу и Хари разбра за каква физическа особеност му бе споменала Ракел. Там, където очакваше да види зърната на гърдите, кожата беше гладка и лишена от релеф.

— Наследствено е — обясни Матиас, явно проследил погледа на Хари. — И баща ми нямаше зърна. Странно е, но не е опасно. Пък и за какво са ни те на нас, мъжете?

— Прав си, за какво са ни наистина? — отвърна Хари и усети как ушите му пламват.

— Да предам ли на Олег онова, което си му донесъл?

Хари отмести неволно поглед към къщичката за птици.

— Не, ще го оставим за друг път — отклони предложението той и направи физиономия, надявайки се отказът му да прозвучи съвсем небрежно. — Отивай да се къпеш.

— Добре.

— Чао.

С качването в колата Хари удари яростно с юмрук по волана и изруга цветисто. Държа се като дванайсетгодишен пубер, хванат в крачка. Излъга Матиас най-нагло в лицето. Постъпи в стила на пълен мерзавец.

Форсира двигателя и отпусна рязко съединителя, за да си го изкара на колата. Нямаше сили да си припомня неловката ситуация. Трябваше да се разсее, но мислите се щураха като бесни из главата му и заплитаха най-невероятните асоциативни мрежи, докато караше към центъра. Червените плоски петна вместо зърна на гърдите, които приличат на кървави следи върху гола кожа, го подсетиха за следи от кръв по необработено дърво. В ушите на Хари прокънтяха думите на гъбаря: „Другият вариант беше да боядисам цялата стена в червено.“

Гъбарят се беше порязал. Хари примижа с очи и си представи раната. Трябва да е била дълбока и да е изтекла много кръв, за да останат само две възможности: или да обърне дъската, или… да боядиса цялата стена в червено.