Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари кимна.
— Ще проговори ли?
— Да — отвърна Шещи Рьодсмуен и огледа недоволно загасващата цигара. — Но не мога да кажа кога. В момента има нужда от почивка.
— Почивка ли? — изсумтя Мюлер-Нилсен. — Та тя е сериен убиец!
— А аз съм психиатър.
Рьодсмуен пусна цигарата на земята и тръгна към малка червена хонда, която изглеждаше прашна въпреки опитите на дъжда да я измие.
— Какво ще правиш, Хари? — попита Мюлер-Нилсен.
— Ще се прибера с последния полет.
— Стига глупости. Приличаш на мъртвец. Полицейското ни управление има договор с хотел „Рика“. Ще те закараме дотам и ще ти изпратим сухи дрехи. Ще хапнеш в ресторанта им.
Хари се регистрира в хотела и влезе в тясната си единична стая. Застана пред огледалото в банята и се сети за думите на Мюлер-Нилсен: „Приличаш на мъртвец.“ Всъщност му се бе разминала на косъм да се превърне в мъртвец. Или пък не?
Взе си душ, слезе да хапне в безлюдния ресторант и се върна в стаята си. Опита се да поспи, но не успя. Пусна телевизора. По всички канали даваха глупости. Само „Ен Ар Ко 2“ излъчваше интересен филм — „Мементо“. Хари го беше гледал. Действието се представя от гледната точка на мъж, изгубил краткосрочната си памет вследствие на тежка мозъчна травма. Главният герой записва на снимка кой е виновникът за убийството на жена, на което е станал свидетел, защото знае, че после ще го забрави. Остава обаче въпросът дали може да вярва на написаното, или не.
Хари отметна нервно завивката. Минибарът под телевизора не беше заключен.
Защо не се бе прибрал с последния полет!
Стана от леглото. Телефонът звънна. Хари бръкна в джоба на мокрия панталон, прострян върху стол до камината. Обаждаше се Ракел. Попита го къде е и поиска да поговорят, но не в апартамента му, а на обществено място.
Хари се отпусна върху леглото със затворени очи.
— За да ми кажеш, че повече няма да се виждаме ли? — предположи той.
— За да ти кажа, че повече няма да се виждаме — повтори Ракел. — Не издържам.
— Кажи ми го сега, по телефона.
— Не. По телефона не е достатъчно мъчително.
Хари простена. Ракел имаше право.
Разбраха се да се срещнат в единайсет на следващия ден в музея „Фрам“ на полуостров Бюгдьой — туристическа атракция, където щяха да се смесят с немци и японци. Ракел се поинтересува каква работа има Хари в Берген. Той ѝ разказа за ареста и я помоли да си мълчи, докато прочете официални изявления на полицията във вестниците.
Пожелаха си лека нощ и затвориха. Хари се взираше в минибара, докато „Мементо“ продължаваше ретроспективната си игра. Едва бе оцелял след опит да го убият, любовта на живота му не искаше да го вижда повече, а той беше приключил най-тежкото разследване в кариерата си. Или пък не? Хари не обясни на Мюлер-Нилсен защо е предпочел да издири Брат на своя глава, без подкрепление. Вече знаеше отговора. Глождеше го онова съмнение и надеждата, че нещата стоят другояче. Тя трябваше да изтлее, да угасне завинаги. За бога, имаше три основателни причини и глутница жадни кучета в стомаха, които лаеха като полудели. Всичко го тласкаше към минибара. Тогава какво в крайна сметка го спираше да отвори проклетата вратичка? Хари стана, отиде в банята, пусна чешмата и пи, докато струята пръскаше лицето му. После се изправи и се погледна в огледалото. Мъртвец. Защо мъртвецът не иска да пие? Хари избълва отговора на глас срещу собственото си лице:
— Защото няма да е достатъчно мъчително.
Гюнар Хаген се чувстваше изморен. Съсипан от умора. Огледа се. Наближаваше полунощ, а той се намираше в помещение на последен етаж в една от централните сгради на Осло. Всичко наоколо беше издържано в лъскаво кафяво: подът, таванът със светодиодни крушки, стените с портрети на бивши шефове в клуба-собственик на помещението, махагоновата маса с площ десет квадратни метра и кожените подложки за писане, поставени пред всеки от дванайсетимата мъже в залата. Преди час началникът на криминалната полиция му се бе обадил и го беше повикал на съвещание на този адрес. Хаген познаваше неколцина от присъстващите лично, а други — от снимки във вестниците. Повечето обаче виждаше за първи път. Началникът на криминалната полиция обясни на събралите се какъв е поводът за срещата:
— Снежния човек е полицайка, дошла при нас от Берген и възползвала се от служебното си положение в Отдела за борба с насилието. Успешно е манипулирала колегите си, за да не я заподозрат. В момента е заловена и се налага да уведомим обществеността за скандалните разкрития.