Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
След като приключи краткото си изложение, тишината в залата се сгъсти като дима от пурата в единия край на масата. Пушеше я белокос мъж, облегнат назад във висок стол. Върху лицето му падаше сянка. Той само въздъхна леко. Гюнар Хаген забеляза, че всички, вметнали нещо по случая, търсеха одобрението на този мъж.
— Много лошо, Турлайф — отбеляза той с изненадващо тънък, почти женствен глас. — Направо фатално. Подкопава се доверието в системата. А понеже разговаряме на високо ниво… — всички притаиха дъх, докато белокосият мъж дръпна от пурата си, — ще се наложи да хвърчат глави. Въпросът е чии.
Началникът на Главното управление се изкашля:
— Някакви предложения?
— Още не — отвърна белокосият. — Но очаквам двамата с Турлайф да споделите вашите.
Началникът на Главното управление и шефът на криминалната полиция се спогледаха. Последният взе думата:
— Смятаме, че при назначаването на Катрине Брат, както и впоследствие, са допуснати конкретни служебни грешки. Причината за неуспеха на полицията не са пропуски в системата, а човешки пропуски. Затова проблемът не се крие в началството. Предлагаме да разграничим отговорността и вината. Ръководството на полицията поема отговорността и е готово да понесе негативите и…
— Предлагам да пропуснем общите приказки — прекъсна го белокосият. — Коя е изкупителната ви жертва!?
Началникът на криминалната полиция подръпна нервно яката на ризата си. Гюнар Хаген забеляза притеснението му.
— Старши инспектор Хари Хуле — отсече началникът.
Настъпи тишина, докато белокосият си запали пурата. Запалката щракна няколко пъти. После от сянката се чу премлясване и се разнесе дим.
— Идеята ви си я бива — отбеляза тънкият глас. — Ако бяхте назовали име на друг старши инспектор, щях да ви посъветвам да се прицелите по-нависоко в йерархията за по-тлъсто жертвено агне. Сигурно щях да те подканя да обмислиш собствената си кандидатура, Турлайф. Но Хуле е известна личност, нали гостува в телевизионно токшоу. Популярна фигура с репутация на добър детектив. Според мен ще свърши работа. Въпросът е как ще накарате Хуле да сътрудничи?
— Оставете това на нас — отвърна началникът на криминалната полиция. — Нали, Гюнар?
Хаген преглътна с мъка. Точно в този момент се замисли за съпругата си. Тя бе пожертвала много, за да му осигури идеални условия за кариера. Когато се ожениха, прекрати следването си заради него. Съгласяваше се да живеят там, където го изпращаха служебните му задължения във въоръжените сили, а по-късно и в полицията. Жената на Хаген не му отстъпваше по интелект, а в някои сфери дори го превъзхождаше. Той се обръщаше към нея по служебни и морални въпроси. И тя винаги му даваше най-разумния съвет. Въпреки това Хаген не успя да изгради мечтаната бляскава кариера. Но напоследък нещата в работата му се подобриха. Имаше сериозни изгледи настоящият му пост да се окаже трамплин към високите етажи. Трябваше само да внимава да не стъпи накриво. Съвсем елементарно изискване.
— Гюнар? — настоя за отговор началникът на криминалната полиция.
Хаген се чувстваше толкова изморен. Съсипан от умора. „Това е за теб, скъпа — помисли си той. — Ти би постъпила така на мое място.“
Трийсет и първа глава
Хари и Ракел стояха в предната част на кораба „Фрам“ в едноименния музей и наблюдаваха как група японски туристи снимат въжетата и мачтите, а подминават с усмивка разказа на екскурзовода за несполучливия опит на Фритьоф Нансен да покори с този обикновен плавателен съд Северния полюс през 1893, но през 1911 — пак с кораба „Фрам“ — Роалд Амундсен победил Робърт Скот в надпреварата и пръв стъпил на Южния.
— Забравих си часовника на нощното ти шкафче — каза Ракел.
— Знам го аз този трик — усмихна се Хари. — Забравила си го, за да имаш повод да се върнеш.
Тя сложи длан върху ръката му на перилата и поклати глава.
— Матиас ми го подари за рождения ден.
„А аз забравих рождения ти ден“, помисли си Хари.
— Утре ще излизаме и ще ме пита защо не го нося. Знаеш, че никак не ме бива в лъжите. Ще можеш ли да…
— Ще се отбия у вас преди четири.
— Благодаря ти. Тогава ще съм на работа. Пусни го в къщичката за птици до вратата, където…
Нямаше нужда от повече обяснения. Преди Ракел винаги оставяше там ключа за входната врата, когато Хари се прибираше късно.