Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Алеранецо – изсъска Кайтай. – Остава ни малко време преди зазоряване. – Тя се обърна към Тави и качулката се отдръпна от лицето ѝ. – Трябва да тръгваме, с него или сами.
– Кой е това? – попита Макс и примигна. – Тя е марат.
– Това е Кайтай. Кайтай, това е Макс.
– Тя е марат – изпъшка Макс.
Кайтай повдигна бледата си вежда и попита Тави:
– Той да не е слабоумен?
– Има дни, в които и аз си мисля така – отвърна Тави. Той влезе в килията и се приближи до Макс. – Хайде. Виж какво, не можем да позволим на онзи идиот Бренсис да хвърли в хаос цялата държава. Ще те измъкнем от тук. Ще се спуснем в подземията, ще излезем близо до двореца и ще те отведем при Килиан – никой нищо няма да разбере. Трябва да се захванеш за работа и да помогнеш на леля ми.
– Бягството от затвора е сериозно престъпление – заяви Макс. – За това може да ме обесят. Може да обесят и теб за това, че си ми помогнал. Велики фурии, Тави, на всичкото отгоре го правиш с помощта на марат!
– Не споменавай Кайтай пред Килиан и Майлс. Останалото ще го оправим – каза Тави.
– Как?
– Не знам. Все още. Но ще го оправим, Макс. Много хора ще пострадат, ако ситуацията излезе изпод контрол.
– Няма да стане – каза Макс. – Тави, ти може и да си успял да влезеш тук, но фуриите, които блокират изходите, са два пъти повече и по-силни. Ако усетят, че се каня да правя нещо, и...
Тави грабна едни широки ленени панталони и ги хвърли по главата на Макс.
– Обувай ги. Влязохме без помощта на никакви фурии. Ще излезем по същия начин.
Макс впери скептичен поглед в Тави.
– Как?
Кайтай изпръхтя отвратено.
– Всички тук си мислят, че нищо не може да стане без магия, алеранецо. Пак ще го повторя. Всички сте луди.
Тави се обърна към Макс и каза:
– Макс, тази вечер ти вече ми спаси живота веднъж. Но сега отново имам нужда от помощта ти. Кълна ти се, че щом семейството ми е в безопасност, ще направя всичко по силите си, за да се погрижа да не бъдеш наказан за това.
– Всичко по силите ти, а? – каза Макс.
– Знам. Не е много.
Известно време Макс гледа Тави, после свали краката си от леглото и нахлузи ленените панталони.
– Това ми е напълно достатъчно. – Когато стана, той изсъска недоволно и се олюля. – Извинявай. Излекуваха ми раните, но все още съм доста схванат.
Тави натъпка възглавниците под одеялото така, че да създават впечатление за наличието на тяло в леглото, след което преметна ръката на Макс през рамото си, за да го подкрепи. С малко повече късмет пазачите щяха да оставят „Макс“ да поспи още няколко часа, преди да забележат, че затворникът вече не е в килията си. Двамата излязоха от килията, Тави заключи решетката подир себе си и остави ключа на мястото му.
– Тави – промърмори Макс, докато двамата започнаха да се изкачват по стълбището, следвани от Кайтай. – Никога не съм имал приятел, който да направи нещо такова за мен. Благодаря ти.
– Хе-хе – засмя се Тави. – Недей да ми благодариш, преди да си разбрал как смятаме да се измъкнем от тук.
Глава 32
– И после си тръгнахме по същия начин, както влязохме вътре, маестро, и ето ни тук. Никой не ни видя как се спускаме в подземията или влизаме тук, с изключение на пазача на стълбището.
Тави погледна към Килиан, опитвайки се да запази спокойно изражение на лицето си и най-вече твърд и спокоен тон.
Килиан седеше на стола до леглото на Гай и бавно барабанеше с пръсти по пръчката си.
– Да видим дали съм те разбрал правилно – каза старият учител. – Намерил си Сивата кула. Влязъл си през прозорец на седмия етаж с помощта на въже и абордажна кука, хвърлени от акведукта, прикрил си се от въздушните фурии чрез осолени наметала, а от земните – като не си докосвал земята. След това си претърсил етаж по етаж за Антилар, намерил си го и си го освободил, без да те видят.
– Да, маестро – каза Тави и смушка Макс в хълбока.
– Като че ли той не пропусна много – каза Макс. – Всъщност стаята, в която ме бяха затворили, беше по-добра от всички, в които съм живял досега.
– Хм – каза Килиан със сух глас. – Гай Секундус е направил тази килия, когато арестувал съпругата на лорд Родос преди осемстотин години. Тя била обвинена в измяна, но така и не се стигнало до съд и произнасяне на присъда. Първият лорд се ограничил до три разпита седмично в продължение на петнайсет години.
Макс се разсмя.
– Това е доста краен начин да си поддържаш любовница.
– Това позволило да бъде избегната гражданска война – отвърна Килиан. – Между другото, в архивите се споменава, че тя наистина е извършила предателство. Което прави историята или още по-объркана, или по-обяснима. Не съм сигурен кое от двете.