Сибирски тайни

— Напълно ли сте сигурна, че директорката на фермата е предала тези материали на новия главен зоотехник?

— Абсолютно — твърдо отговори Чуракова. — Познавам го, идвал е у нас два-три пъти на рождените дни на Илюша. Беше много благодарен и каза, че е почерпил доста полезни и нови неща от тези книжа. Пък и по работата на фермата личи, че нивото не пада. Защото фуражите стават все по-лоши от година на година — дават все по-малко пари, и ако не се използваха разработките на Тарасевич, цялото поголовие отдавна щеше да е измряло. А ето че след смъртта на Аркадий Игнатевич минаха девет години, а фермата живее и процъфтява.

— Значи, в папките не е имало нищо освен научна документация по въпросите на храненето? Никакви материали по история на животновъдството за ценни кожи?

— Никакви — потвърди вдовицата на ветеринаря.

— Но защо? — озадачено попита Настя. — Щом професорът е работел по книгата, защо не е дал материалите на съпруга ви?

— За какво да му ги дава? — недоумяващо я изгледа Татяна. — Материалите по храненето — да, даде ги, за да попаднат при когото трябва и да бъдат от полза. А книгата не е била дописана, каква файда от нея? Да моли някого да завърши труда му? Никой не би се наел, това на никого не е притрябвало, на никого не е интересно. Пък е и трудоемко. Аркадий Игнатевич се радваше на превъзходна памет до последно, както се казва, възрастта не беше пречка за него. И всичко, което знаеше за кожухарското дело и за отглеждането на животни с ценни кожи в Русия, той пазеше в главата си. А знаеше извънредно много, този отрасъл, кожухарското дело и животновъдството в клетки имат много богата история, Тарасевич беше чел хиляди книги, статии, архивни материали още когато бе живял в Москва. Пазеше всичко в паметта си и на отделни листове, на които нахвърляше някакви бележки, които само той си разбираше, и въз основа на знанията си пишеше книгата. Кой освен самия него би могъл да я завърши? Никой — отговори си тя сама.

— А онзи младеж, който искал да пише книга за Тарасевич, каза ли името си? Представи ли се някак? — продължи да следва своята линия Егоров.

— Да, каза го, ала аз не обърнах внимание, не ми беше до това. От Института по животновъдство и ценни кожи беше човекът, това го запомних добре.

„Да бе, оттам бил — потиснато си помисли Настя. — Сигурно затова, когато позвъних в института, никой дори не си спомни, че идущата година професорът щеше да навърши сто години. Ако там се подготвяше такава книга, непременно щяха да го споменат.“

— И последен въпрос. — Настя стана от стола. — Как мислите, къде може да се намират ръкописите на Тарасевич по историята?