Урокът от нейната смърт [bg]

— Общо взето, не се меся в неговите разследвания. Те са толкова, разбирате ли, отблъскващи. Съвсем различно е, когато гледаш това по телевизията.

А защо не се е женил?

— Занимавал съм се с изследване на насилието — рече Брек. — Двама мои колеги бяха работили със социопати…

— Това да не е нещо като психопат? Както Тони Къртис в „Психо“.

— Тони Пъркинс, струва ми се.

— Да, да. — На четирийсет и една години и никога не се е женил.

— Те бяха работили с някои доста антипатични субекти…

Антипатични.

— … и тяхната теория е, че комерческите развлечения правят лоша услуга, когато омаловажават насилието. Че те са склонни да изопачат моралната преценка и довеждат до ситуации, в които индивидите действат с насилие, защото чувстват, че стълкновението от човешка гледна точка ще бъде без значение. Наблюдаваме…

Дланите на Даян се изпотиха, докато тя напрегнато се мъчеше да следва мисълта му.

— … много случаи с откровен афект от страна на млади хора в отговор на филми и…

— Хм. А-фект ли?

Той видя, че се е увлякъл и поклати извинително глава.

— Афект. Означава емоционална реакция. Децата гледат как хора експлодират и как ги убиват на екрана и това не ги трогва. Те нищо не чувстват. Или по-лошо, те се смеят.

— Предпочитам Джейми да не гледа такива филми… Ами, ето например неговия приятел. Бяха се увлекли по „Изгубеното измерение“. Вижте какво се случи.

— Момчето, което бе убило ония девойки ли? — попита Брек. — Може да е било повлияно от филма.

Даян стисна устни.

— Макар да бе убито и всичко останало, Бил все още смята, че момчето не го е извършило.

— Така ли? — попита изненадано Брек. — Но вашият бодигард го няма вече.

— Почакайте, когато историята се разчуе.

— История ли?

— Има нов свидетел — изрече тя рязко.

— Но всички вестници твърдяха, че момчето го е направило.

— Вестниците, както и много други хора в града. Бяха твърде доволни да приключат случая. Но не и моят Бил, о, не. Той все още разследва. Не се отказва. Тази сутрин тръгна да проучва някаква нова следа. Смята да докаже, че момчето не го е направило.

Даян усети гнева в гласа си, докато гледаше втренчено мястото, където патрулната кола на Том бе паркирана през всички тези дълги седмици.

— Когато човек е млад, когато е на възрастта на Сара, всичко е ясно, краят винаги е хубав. Знаеш кои са лошите хора и ако те се измъкнат, поне ти е известно, че са лоши. А на нашата възраст кой може да е наясно за каквото и да било?

Брек привърши кафето си.

— Имате чудесен дом.

На Даян й се стори, че той го каза тъжно, но преди тя да чуе някакво потвърждение на това впечатление, той добави: