Урокът от нейната смърт [bg]

Бил Корд се обаждаше от телефонен автомат на Даян. Вече се бе здрачило и той се намираше пред „1001 стоки“, опасно близо до шосе 117. Всяка шеста или седма кола профучаваше толкова бързо, че Корд усещаше как попътната струя придърпва униформата му, сякаш шофьорите се забавляваха, бръсвайки ченгето.

— Джейми ли? — попита той. — Какво се е случило?

— Прибра се късно. Изобщо не се бе обадил. Искам да поговориш с него. Вече втора поредна вечер го прави.

— Добре. Но съм… — Корд изчака, докато отмине грохотът на тежкотоварен камион и после продължи: — Но точно сега съм малко зает. С оная нова следа по случая Гебън. Той добре ли е?

Даян отвърна сопнато:

— Разбира се, че е добре. Току-що казах, че е добре.

— Намирам се на шосето — каза Корд, за да обясни разсеяността си. После добави: — Ще говоря с него тази вечер.

— Не искам само да говориш с него. Исках…

— Какво?

— Нищо.

Корд реши да не обръща внимание на сприхавостта й и попита:

— Как е Сара?

— Изкара хубаво занятие с Бен и ми каза, че е довършила още две глави от своята книга. Парите от застраховката днес пак не дойдоха. Струва ми се, че трябва да се обадиш…

Но аз съм тук, насред шосето.

Даян продължи:

— Това са над две хиляди. На мама й оперираха яйчниците за три хиляди и петстотин. Толкова съм доволна, че Бен иска само по двайсет долара на час. Истинско спасение е.

— Аха. — Кой е Бен? О, учителят. — Е — рече Корд, — това е хубаво. Трябва да тръгвам.

— Почакай. Още едно нещо. Отборът не може да уреди автобус за мача в Хигинс. Джейми иска да знае дали ще го закараме с колата заедно с Дейви?

— Мисля, че да. Разбира се.

— Нали няма да забравиш? Това е последният мач за сезона.

— Няма да забравя.

Отново приближаваше кола. Но тази не профуча покрай него. Тя спря. Корд се обърна към нея и видя, че Стив Рибън и Джак Тредъл го гледат. Рибън беше много сериозен.

По дяволите.

Беше колата на Джак Тредъл — поостарял мерцедес, макар да имаше голям луксозен телефон. Спряха пред патрулната кола на Корд. Двамата мъже слязоха. Той осъзна, че Даян му говори нещо. Той й каза:

— Трябва да тръгвам. Ще се прибера около осем. — Затвори телефона.

Тредъл остана до колата, а Рибън тръгна към Корд. Двамата си кимнаха.

— Как върви работата по новата ти следа, Бил? — попита Рибън без интерес.

— Бавно, но напредва.

Рибън рече:

— Какво ще кажеш да се поразходим малко ей там? — Той посочи тъмното петно на скоро окосена трева край огромен дъб.