Урокът от нейната смърт [bg]

— Говоря за онази сграда на петдесетина ярда ей там. Фирмата за строително кредитиране на Плейнсман. В момента е под попечителство. Ще я продават. Ние сме по-сигурни финансово, но не много. Просто няма начин комисията по кредитите да одобри за Одън дори и цент. — Гласът на банкера беше тих, спокоен и монотонен, докато усукваше с пръсти рошавата си вежда. Той се обличаше с изкуствени материи, имаше пожълтели зъби и мазна рядка коса, а под бюрото потропваше нехайно с набръчканите си обувки. Но Сейлс знаеше, че Уолстрийт с нищо не превъзхожда този човек.

— Ако Одън бъде закрит — каза Сейлс, — ще бъде истинска трагедия.

— Ще бъде трагедия, но ще се получи още по-голяма трагедия, ако подпиша невъзвръщаем заем и федералният прокурор в Хигинс ме привлече под отговорност.

— О, хайде, Уолт, това не е като да купиш порше за себе си. Няма да те арестуват, защото си дал заем на един университет.

Банкерът погледна Сейлс така, сякаш мереше пулса му. Сейлс си мислеше: „Аз съм също като фермерите, на които той отпуска заеми, и то заеми с лоша гаранция, на отчаяни фермери, изправени пред възможността да загубят фамилна земя отпреди двеста години“. Ранди Сейлс, заместник-декан по финансовите въпроси, знаеше, че никога даден човек не се вижда така ясно, както когато му връчваш солиден чек.

Професорът каза:

— Ами ако ти дадем част от новото общежитие? То струва двадесет и три милиона.

— Не струва толкова. А ако го сложим под възбрана, това би било, защото колежът е фалирал. А какъв смисъл има от общежитие без колеж заедно с него?

— Само земята струва три милиона.

— Но не и с празно общежитие върху нея.

— Ще имаш паркинга точно до шосето.

— Съжалявам.

Тази дума направо прониза сърцето на Сейлс. Той се изправи и каза с отчаяние, от което и двамата се почувстваха крайно неудобно:

— Ти беше последният ми шанс.

За момент никой не продума нищо. Сейлс прибра финансовите си документи и ги сложи в очуканото си куфарче.

Той тръгна към вратата.

— Почакай, професоре…

Сейлс се обърна и видя колебание по лицето на мъжа. Банкерът вземаше някакво неприятно решение. Той написа име и номер на лист хартия и каза:

— Все едно че не съм направил това. Ти не си го получил от мен. Не ме познаваш.

Сейлс погледна надрасканото, Фред Барет. До името имаше телефонен номер. Код на областта 312. Чикаго.

— Кой е той?

След кратка пауза банкерът каза:

— Не разбирам за какво говориш.