Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Ти виждаше ли ясно?
— Съвсем ясно. Оня тип подскачаше като жаба по горещ асфалт. После ме видя и замръзна на място, а аз свих встрани и това беше всичко.
— Имаше ли кола наблизо?
— Да. Ама не видях какъв модел.
— Светла или тъмна?
— Колата ли? По-скоро светла.
— Спомняш ли си регистрационния номер?
— Дори не знам дали имаше номер, или дали е била камионетка или лимузина. Просто не обърнах внимание, толкова се притесних да не прегазя оня човек. Това, дето остана от сладоледа, се пльосна на пода и за първи път бях доволен, че колата отвътре е в тъмен цвят.
— Беше мъж, а не момче, така ли?
— Не, не беше момче. Беше някъде около четирийсетте.
— Можеш ли да го опишеш?
— Набит, ама не дебел, с къса коса, не съвсем тъмна, сресана назад. Беше с тъмни панталони и светло сако, но сакото беше покрито с кал.
— Бял?
— Какво?
— Каква раса беше?
— О. Да, беше бял.
— Някакви бижута, шапка, обувки?
— Не, както казах, наистина доста бързо минах край него.
— Ако видиш негова снимка, би ли си го припомнил?
— Както при очна ставка сред други хора ли? Мога да опитам.
— Не си ли спомняш нещо друго?
— Не.
— Нещо особено? Опитай се да си спомниш.
— Не, нищо. Е, освен дето си помислих, че е доста сръчен. Искам да кажа, разбираше от коли. Канеше се да смени сам кабела за запалването. Не всеки може да го направи. Затова едва не спрях. За да му помогна.
— Кабела за запалването ли?
— Ама беше късно, а жената направо пощурява, ако не се прибера вкъщи преди единайсет, разпродажба или не.
— Значи той е работил по колата?
— Не съвсем, просто носеше към нея оная жица.
— Можеш ли да я опишеш?
— Нали знаеш какво представлява. Бял, дебел кабел.
— Възможно ли е да е било въже, като за простиране на пране?
Еймос Траут помълча малко.
— Съвсем е възможно.
Даян влезе в дневната и видя, че Бен Брек реже букви от шкурка. Сара седеше на дивана и го наблюдаваше.
— Дължа ви нови ножици — рече той.
— Моля?
Той каза:
— Използвах само груба шкурка. Тя почти съсипа остриетата.
— Всъщност няма значение — отвърна Даян. — Какво точно правите?
— „Хранилище“ — сериозно каза Брек и подаде буквата „Е“ на Сара. — Опипай я, почувствай я.
Сара прекара пръсти по буквата.
— „Е“ — каза тя.
Буквата бе добавена към ХРАНИЛИЩ върху масата. Сара изрече на глас буквите подред, като ги докосваше. Брек ги събра и ги скри зад гърба си. Започна да й ги подава една по една. Със затворени очи момичето докосваше буквата и му казваше коя е.
Даян ги гледаше, изцяло погълната от упражнението. След десетина минути той каза:
— Достатъчно за днес, Сара. Ти се справи много добре, но продължавай да работиш над „б“, „д“, „к“ и „п“. Често ги объркваш.
— Добре, доктор Брек. — Сара събра буквите от шкурка и ги сложи в раничката си. Там държеше касетофона, касетите и упражненията, над които работеше.
Даян обгърна с ръка дъщеря си.
Брек каза:
— До следващия вторник, нали?
— Чудесно — рече Даян. — Ще бъда вкъщи през целия ден. — После добави: — Исках да кажа, ние ще бъдем вкъщи.
Сара изтича навън.
— Ще се прибера след малко, мамо.
— Не се отдалечавай от къщата.
Брек и Даян минаха в кухнята и Даян наля две чаши кафе, без да го попита дали иска. Брек хвърли поглед към червените й лакирани нокти, после очите му се плъзнаха по блузата, чиито две горни копчета бяха разкопчани. Като че ли му хареса това, което видя. Даян реши да не мисли сега за тази негова реакция.
Тя отложи за по-късно и своята собствена реакция.
Брек се загледа в снимка на Корд в униформа. Беше залепена за хладилника точно до един орел, който Сара бе изрязала от блокче с илюстрации.