Урокът от нейната смърт [bg]

— Ще се наложи нещо. — Мъжът, който говореше, беше дебел. През бялата риза с къс ръкав коремът му опъваше до краен предел колана на панталона. Бялата му коса, намазана с гел, бе сресана назад. Казваше се Джак Тредъл и освен другите си задължения той беше и инспектор на окръг Харисън. Всички части на лицето му бяха с торбички — очи, уста, брадичка. Той завря кутре в бузата си, за да потърка един зъб през кожата.

— Така мисля и аз — рече другият мъж. Също с толкова торбички, макар и недотам дебел. Той също носеше бяла риза с къс ръкав, а върху нея — светлокафяво спортно сако. Бул Купър търгуваше с недвижими имоти и беше кмет на Ню Лебънън. Тези двамата бяха водещи играчи в управлението на окръг Харисън.

— Значи, оказва се — рече Тредъл, — че момчето…

Купър каза предохранително:

— Имало е пистолет.

— Е, може и да е имало. Но не давам и пукната пара за рапорта по инцидента. Не е трябвало да го арестуваме, не е трябвало да го оставяме да избяга, не е трябвало да го застрелваме.

— Ами…

— Някой май ще загази от това.

— Момчето беше доста лошо простреляно — съгласи се Купър.

— Беше убито на място — изсумтя Тредъл.

Около тях провинциални адвокати и техните клиенти говореха бавно, похапвайки сандвичи с лебервурст и евтини макарони със сирене и непрекъснато пъдеха с ръце настървените пролетни мухи. Тредъл най-добре се справяше с невежи приятели и дребни врагове; тук беше в свои води и кимна за поздрав поне на половината хора в помещението, докато седяха.

Той рече:

— Хамърбек и Рибън разиграваха хитри игрички. Ами че те, дявол да го вземе, се правеха на велики шерифи и им трябваше шум в пресата, бомбастично арестуване и им се щеше да свържат убитата студентка от миналата година с всички тия тъпи щуротии за сериен убиец и одрани кози. Е, добре, сдобиха се с шумотевицата в печата, а там сега се чудят защо сме позволили едно невинно момче да бъде убито. Към нас вече надничат специалните служби и сигурно някоя комисия по етика в Хигинс се кани да ни разнищи. Ще трябва да им подхвърлим някого.

— И смяташ той да е от Ню Лебънън, усещам накъде биеш. — Купър се изкашля и изтри уста с дебела салфетка.

— А, не, от това нямам полза. Ако вземем човек от окръга и аз го обявя, тогава нещата ще изглеждат благоприятно за мен. Ако е от града и ти го съобщиш, ще бъде добре за теб. Нали разбираш, нас всъщност ни боли да го сторим, но прочистваме собствените си редици. Никакво прикриване на вина.

— Не се бях сетил за това. — Купър се отпусна и добави: — А какво ще кажеш за онзи Махони?

— Какво за него?

— Корд ми даде копие от писмото, което е пратил до министъра на правосъдието на Мисури. Решил е да гони Махони до дупка. А на Рибън направо ще му се разгони фамилията.

— Отде на къде?