![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Получаваше се възхитително подреждане на нещата.
Този план беше хубав, но той се сети за много по-добър, когато, оставяйки лист с оценки на студенти върху бюрото на Гилкрист, той забеляза плик, адресиран с украсен почерк до професора. Беше от млада студентка. Оукън вдигна плика и му стана много весело, защото пликът бе парфюмиран. Гилкрист, който най-сетне се бе върнал от Сан Франциско, в момента четеше лекция пред своя курс и асистентът му веднага се настани на професорския стол и отвори незапечатания плик.
Стиховете бяха ритмически доста неправилни, помисли си Оукън, критикът.
Той реши, че би поставил двойка за формата и три минус за съдържание („Вашата мисъл не е оригинална, стихотворната ви стъпка е монотонна и «мед» е отчайващо банална метафора за сперма“). Това обаче нямаше значение, защото той сметна, че произведението ще има поне един страстен читател.
В момента Оукън седеше в кабинета на декан Ларъби, гледайки как тя потупва стихотворението с грубия си показалец.
— Да не би вие… — Тя се поколеба. — Да не сте го измъкнали от пощенската му кутия?
Нали няма марка и пощенско клеймо, ама че глупачка, как може да е било изпратено по пощата? Оукън каза меко:
— Никога не бих направил нещо незаконно. Лежеше върху бюрото му.
— Кое е момичето? Дорис Кътинг?
— Негова студентка. Нищо не зная за нея.
— Знаете ли дали я е взел със себе си в Сан Франциско?
Току-що казах, че не я познавам. Да не е вече изкуфяла? Оукън се намръщи.
— Съмнявам се.
— Това е достатъчно за мен.
— Трудно ми е да говоря против него — рече Оукън. — Той ме е научил на толкова много. Но да спи със студентка… Младите хора са толкова уязвими в тази възраст. Досега го уважавах. — Устните му се свиха в разочарование.
— Ще го уволним. Нямаме друг избор. Налага се. Ще изчакаме, докато свърши семестърът. Кога е последната му лекция?
— След два дни.
— Ще му кажа след това, когато студентите си тръгнат. Ще трябва да сведем до минимум публичността. Нали ще го запазите в тайна дотогава?
Той кимна мрачно.
— Както желаете, декан. — Оукън стана и тръгна към вратата.
— О, Брайън? — Когато той се обърна, тя рече: — Исках само да кажа, че съжалявам. Знам, че това бе трудно за вас. Да поставите колежа над личната лоялност. Няма да го забравя.
— Понякога — отвърна Оукън, — както ни казва Имануел Кант, трябва да се правят жертви за по-висше благо.
2.
— Ти каза, че ще ги лъснеш.
— Ще ги лъсна.
— Ти каза днес.
— Днес ще ги лъсна — отвърна Еймос Траут, отпуснал се в разкривения си зелен фотьойл. Той грабна дистанционното управление и увеличи звука.
Жена му, мършава и с провиснала кожа, изсипа готовото тесто в тавичка и реши, че той не бива да се измъкне. Тя каза:
— Когато бях на църква, Ейда Кемпъл ме погледна право в краката, като че ли нямаше нищо друго наоколо освен моите крака, и съм сигурна, че нещо проблесна в очите на тая жена, май зърна нещо и аз не знам какво. Идеше ми да потъна в земята от срам.
— Казах, че ще ги лъсна.
— Ето. — Тя му подаде тъмносините си обувки така, сякаш му предлагаше пистолети за дуел.
Траут ги взе и погледна към телевизионния екран. Нямаше да бъде чак толкова зле, ако в момента Чикаго не играеше срещу Ню Йорк и ако резултатът не беше изравнен.
Но Тя беше наредила. Затова Еймос Траут увеличи още повече звука и понесе обувките към сутерена. (Голямо чудо, че тая беззъба кучка Ейда Кемпъл все намира за какво да се подхилва под евтината си белезникава пудра.)
— … ниска топка отляво… спряна от защитника! Какво улавяне! Ще има игра на финала… Състезателят…
Клик. Телевизорът замлъкна. Той чу отгоре стъпките на жена си, която се връщаше в кухнята.