![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Ах, как боли. Понякога боли.
Траут изкриви лице и грабна вестник от огромната купчина, насъбрала се, докато бяха на почивка в Минесота. Той го разстели, после извади всички принадлежности — синята боя за обувки, четката, парчето плат за лъскане — и ги нареди пред себе си. Вдигна обувките и ги огледа. Обърна едната. От нея изпадна счупен нокът. Той остави обувката върху вестника и докато нанасяше боята, погледът му се плъзна покрай обувките и се спря на самия вестник.
Траут се зачете за момент и изведнъж се изправи. Метна обувките върху сушилнята за дрехи. Едната от тях остави дълга синя ивица върху емайла. Той занесе вестника в кухнята, където жена му седеше с кръстосани крака и бъбреше по телефона.
— Мачът беше много шумен — каза му тя. — Затова го изключих. — После пак продължи разговора си.
— Затвори.
Тя погледна пожълтялата шайба така, сякаш там имаше обяснение за тази ярост.
— Ще ти се обадя пак след малко, мамо.
Той грабна от нея слушалката и натисна вилката, за да освободи линията.
— Какво правиш?
— Обаждам се по телефона.
— Няма ли да ми лъснеш обувките?
— Не — рече той, — няма да ги лъсна. — И започна да набира.
Търговската улица „Оукуд Мол“. Бил Корд мразеше търговските улици.
О, магазините бяха чисти, цените приемливи. „Сиърс“ гарантираше задоволство, а къде изобщо по света можеш да получиш това без един куп предварителни условия? Тук човек можеше да си купи топли кифлички и мексикански закуски, както и от курабийките и замразеното кисело мляко на госпожа Фийлд. Можеш да прегърнеш с ръка жена си, да повървите по Виктория стрийт и да се спрете пред витрина с манекен по червени копринени бикини и сутиен и черен колан с жартиери; да целунеш жена си по врата, а тя да се дръпне и изчерви смутено и после да ти позволи да й купиш, е, не този комплект, но чудесна сексапилна нощница.
Ала търговските улици за Корд означаваха „Феъруей Мол“ в Сейнт Луис, където двама полицаи бяха загинали заради него и затова той никога не идваше тук.
Той хвърли поглед към магазина за играчки. На витрината се извисяваше картонена фигура на „Датхар-IV“ над армия войници от „Изгубеното измерение“. Корд се загледа за миг в тях и после продължи, докато не стигна магазина за подови настилки. Не бе направил и десет крачки навътре, когато към него се спусна младеж в спортно сако.
— Аз знам кой сте вие — заяви момчето. — Вие сте човек с незастелен под.
— Аз съм…
— Подовете са като вас и като мене. Понякога имаме нужда от нови тъкани, същото се отнася и до вашия под. На него му омръзва старата премяна. Какво имате в гардероба си точно сега? Двуредно сако, панталони, бермуди, няколко ризи, а, също и една-две униформи с цвят каки, нали така? Помислете колко ви завижда вашият под.
— Не…
— Не знаете какво значение има новата подова настилка. За вашето душевно равновесие. За вашия брак. — Той беше като питбул с редки руси мустачки. — Искате ли някакви акценти? Какъв цвят е килимът ви сега?
— Всъщност не се интересувам…
— Желаете голи подове? Момент, тогава да обсъдим акцентите.
— Никакви килими. Трябва ми само Еймос Траут.
— Не сте ли тук, за да купите килим?
— Не.
— Детективе? — Траут излезе от задната стаичка. Двамата се ръкуваха.
— Ей, шерифе — извика момчето, — полицейският ви участък има ли мокети?
Траут му махна да спре.
Когато двамата седнаха край бюрото на Траут, Корд каза:
— Много се старае.
— Хм. Не. Голям досадник. Ама продава килими. След три години като нищо ще бъде в представителството на „Нисан“ и сигурно вече ще продава боинги, преди да е навършил двайсет и осем. Такива момчета трудно мога да задържа.
Корд попита:
— Ти каза, че си видял обявата в „Реджистър“?
— Бяхме с жената на почивка в Минесота точно след като е станало онова убийство. Съвсем случайно зърнах съобщението, когато постелих вестника да лъсна обувките й. Ти лъскаш ли обувките на жена си?
— На тях това наистина им харесва, нали? Сега ми разкажи всичко. Значи си се движил по шосе 302 в онази вечер. Това е било на 20 април, вторник вечерта?
— Точно така. Карах към къщи. Беше около десет, десет и трийсет. В оня вторник имахме намаление на мокетите от полиакрил и продажбите вървяха толкова добре, че трябваше да стоя до късно, за да запиша приходите и да си отбележа кои са с чекове, кои са по сметка и кои са в брой, нали разбираш. Бях си купил сладолед и карах покрай езерото, когато оня мъж изведнъж хукна към шосето пред мене. Там е работата, че левият ми фар не работеше на дълги светлини. Пък и човекът не можеше да ме види, щото има един храсталак, дето е прораснал чак до шосето, пътните служби трябва да оправят такива неща.