![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Даян помълча малко.
— Дълго време си желал това. Всички в града имат за тебе по-добро мнение, отколкото за Стив Рибън. Могат да те изберат винаги, когато пожелаеш.
— Не мога да ти кажа, че не искам… А положението е следното: с напускането на Стив имат нужда от нов шериф. Ще бъда или аз, или Слоукъм. Ние сме старши.
Даян рече:
— Скъпи, мисля, че не бива да се отказваш. Не можеш да работиш за Джим. Това изобщо не го виждам.
Корд се усмихна обезсърчено.
— Ще бъде тежко да постъпя така спрямо Ню Лебънън. Повярвай ми.
Тя разкъса целофанената опаковка на парчета от говежда плешка. Те паднаха, блестящи и меки, върху дъската за рязане. Тя взе нож и започна да реже парчетата на по-малки. Искаше й се да поговори с Бен Брек за това. Не да търси съвета му, а просто да му каже какво чувства. Без да поглежда към съпруга си, тя рече:
— Ако трябва да говоря откровено, Бил… — Рядко използваше името му. Понякога във връзка със скъпи подаръци, които току-що й бе дал, но по-често при подобни ситуации. — След няколко години Джейми ще постъпва в колеж и ти знаеш какви са сметките на доктор Паркър.
— Пет хиляди са доста пари — каза Корд.
Дълго време мълчаха. Даян наруши тишината.
— Добре, казах вече каквото исках. Защо не вземеш да поговориш с Джейми? Той трябва да се обажда, ако ще закъснява след времето за вечеря. Току-що се прибра и веднага отиде в стаята си, без да поздрави или да продума нещо и сега слуша някаква ужасна рокмузика с писъци и виене.
— Е, може би то означава, че така се чувства по-добре.
— Би могъл да покаже, че се чувства по-добре, като се връща вкъщи когато трябва, и като слуша Бий Джийс или Синатра.
— Не съм в настроение да му се карам тази вечер. Може би утре ще говоря с него.
Тя избърса ръцете си. Корд изучаваше надписите по кутия бира и не я видя как тя изви устни в гневна гримаса или как стисна ръката си в юмрук.
Всъщност той не иска да направи това заради ония мъртви момичета от езерото — които нямаше да са мъртви, ако не си търсеха белята, и двете колежански уличници. Не, не, той иска да спаси ония ченгета, които смята, че е погубил, там, на бетонния под в търговския център „Феъруей Мол“, че ги е повалил като изпочупени кукли, както изглеждаха на първата страница във вестника.
За тях е твърде късно, Бил. Твърде късно.
Даян каза на мъжа си:
— Престани да се чумериш. Тази вечер ще обмислиш всичко и каквото и да решиш, ние пак ще си хапнем от моите специални шишчета за вечеря. После ще гледаме филма с Фара Фосет и ще те оставя да познаеш кой е убиецът. Сега върви да полееш оная нова морава, ако пилците са оставили нещо от семето.
И тя се обърна към мивката, широко усмихната, изгаряща от гняв към самата себе си за това истинско малодушие.
В осем и трийсет сутринта Бил Корд влезе в шерифската служба и закачи синьото сако и шапката си. После отиде в кабинета на Стив Рибън, където се бе събрало цялото управление без двамата дежурни по патрул. Всички му кимнаха. Той се спря на вратата, а после седна между тях — от другата страна на бюрото, зад което седеше Джим Слоукъм в стария висок стол на Рибън.
Върху бюрото на видно място се мъдреше тазсутрешният „Реджистър“. На първата страница с големи букви се четеше: „Шерифската служба подновява случая от Одън“. Подзаглавие: „Смъртта на младежа наречена «трагичен инцидент»“.
— Е, господа — каза Слоукъм, — добре дошли. Всички сте чули съобщението за повишението на Стив и ние наистина се радваме за тази му длъжност. Поканих ви тук да пообсъдим малко нещата и да ви кажа за някои от промените, които се каня да въведа. И ако има някакви въпроси, искам да ме прекъснете. Ще го сторите, нали?
Ланс Милър, чието тяло бе затруднено в движенията си поради превръзките около ребрата, рече:
— Разбира се.
— Добре. Първо на първо, нямам намерение да изменям нещо съществено, но аз доста мислих за управлението и има някои неща, дето можем да поизменим и така ще е по-ефикасно. — Той сведе поглед към лист хартия. — Ами, точка първа, ще променим радиокодовете. Навикнали сме на доста небрежни приказки по радиото и мисля, че не бива да го правим. По тоя начин можете да попаднете в някои съвсем непрофесионални ситуации. Отсега нататък ще използваме Кодовете за свръзка на служителите в обществената безопасност. Като тия, дето ги гледате по телевизията. Десет-четири. Десет-тринайсет. От тоя род. Те са трийсет и четири и ще трябва да ги научите всичките. О, освен това не искам да казвате А, В, С, нали разбирате. Искам Адам, Бой, Сесил и тъй нататък. Няма да използваме военните наименования. Знам, някои от вас, момчета, са научили Алфа, Браво, Чарли, Делта. Ние не сме военни и нямаме причина да се срамуваме от това.