![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Том се взираше немигащо в палубата на кораба, напрежението му бе осезаемо. Изтътна гръмотевица и се запитах какво ли правеха мъжете вътре. Когато през корпуса на кораба се спусна стълба, Том си отдъхна:
— Отлично. Да вървим.
Доближихме лодките си и се качихме на кораба. Петимата съгледвачи вече бяха обезвредили екипажа на горната палуба, а ние, останалите, се разпръснахме из кораба да потърсим други хора от екипажа. Том отново предупреди да не използваме огнестрелни оръжия. Тук имаше повече моряци, отколкото на Кралица Грейс, но трескавите им приготовления за предпазване от бурята ни бяха дали предимство. Само след няколко схватки успяхме да ги заловим и да ги затворим в карцера на кораба.
— Размърдайте се — заповяда ни Том, щом заключихме карцера. — Точно в момента бурята ни е от помощ, но няма да ни помага още дълго.
Този път имахме много повече товар за превозване и беше по-тежък. Когато слязох на една по-долна палуба и чух вятъра да вие отвън пред люлеещия се кораб, пак изпитах онова дезориентиращо чувство, че отново съм на Добра надежда, подмятана от природните стихии, без да зная дали ще живея, или ще умра.
Илайджа ме смушка:
— Добре ли си?
— Чудесно. — Продължих да се движа. — Просто си мисля за една друга буря, в която попаднах. Беше по-лошо.
— Тази ще стане по-лоша и Том го знае. Не е бил далече от морето чак толкова дълго, но иска това много силно.
Свалянето на тежките, обемисти сандъци до чакащите лодки отнемаше време и трябваше да се прави внимателно. Заприщваше пътя. Това беше недостатъкът при нападане на кораб, който беше на котва, а не на док. Промъкването на борда може и да беше по-лесно, но не и свалянето на целия товар от кораба.
Мълния раздра небето и скоро рукна дъждът. Един от наетите мъже и аз пренесохме заедно един сандък и го пуснахме долу близо до една растяща купчина на ръба. Тръгвах да се връщам долу, когато чух викове: спор между Том и Илайджа.
— Дори ако наистина свалим всичко, лодките няма да успеят да се върнат в тази буря! — изкрещя Илайджа, за да надвика гръмотевиците.
След още малко препиране Том неохотно отстъпи:
— Доведете всички обратно тук — извика ни той. — Ще натоварим каквото имаме и…
Ярко проблясване близо до кърмата го накара да млъкне. Един висящ фенер бе съборен от вятъра и се разби на палубата. От прекосяването на Морето на залеза знаех, че по време на буря повечето фенери се гасяха, но тези моряци не бяха имали време да довършат приготовленията си. По палубата започнаха да пълзят пламъци, а към част от такелажа литнаха искри. Въжето се възпламени толкова бързо, че дъждът не можа да го изгаси, а огънят подскочи нагоре към едно свободно висящо платно, което моряците също не бяха успели да свият както трябва. То се удари с плющене в друго платно и загледах с ужас как пламъците се разпростираха все повече и повече. Погледнах Том и видях как се бори с нерешителността. Той хвърли поглед към оставащия товар и накрая поклати глава:
— Всички слизайте! Това ще докара флота.
Не стана нужда да повтаря. Всички хукнаха към края на кораба и се наредиха за слизане по стълбата. Андерс хвърли още една. Понечих да се наредя на опашката, а после се взрях назад към една от вратите, които водеха надолу.
— Том — повиках го. — Ами екипажът?
— Няма време, Авиел. Вятърът подхранва огъня, а с този кораб ще е свършено, когато товарът се подпали. Върви!
Не можех. Не и когато си помислих за всички онези моряци, заключени в карцера, изгарящи до смърт.
— Мога да сляза при тях! Няма да се бавя.
— Няма време! Не ставай глупава!
— Отивам!
— Авиел…
Вече се бях обърнала. Докато побягвах, едва дочух Илайджа да казва на Том:
— Отведи другите. Аз ще остана с една лодка и ще я изчакам. Може да успее, преди корабът да избухне.
— Колкото по-дълго чакаме, толкова по-застрашен е товарът, който взехме.
— Не биваше да извеждаш лодки в…
Не чух останалото, докато слизах долу и се затичвах към корабния карцер, опитвайки се да не губя опора под краката си, докато корабът се мяташе силно напред-назад. Когато най-сетне стигнах, грабнах ключа от една кука на стената и отключих вратата на карцера с треперещи ръце.
— Корабът гори! — изкрещях на мъжете вътре. — Трябва да се махате!
Хукнах обратно надолу по коридора и скоро бях изпреварена от тичащи с гръмък тропот покрай мен моряци, които ме изблъскаха. Още не виждах огън долу, но усетих мирис на дим. Излязохме в бурята и аз с усилие си проправих път до въжените стълби, за да мога да се покатеря през борда.