Среднощният диамант [bg]

Том забеляза погледа ми.

— Наистина всичко ще бъде наред — каза ми той. — Илайджа прави от мухата слон. Сблъсквал съм се много по-отблизо с флота и не бих повел никого от хората си в нещо, което е опасно до глупост. Без значение каква печалба е заложена на карта, винаги се грижа за хората си. Ценя онези, които ме следват, повече от плановете си.

Когато нашата група наближи пристанището, се възхитих как светлините на Кейп Триумф обгръщаха крайбрежието. Пристанището беше пълно с кораби от всевъзможни размери сега, когато плаването от Евария и Осфрид беше по-безопасно.

— Виждам Обещанието на слънцето — каза един мъж в нашата лодка. Никога не го бях срещала. Том беше наел много допълнителна помощ за тази задача.

Том кимна одобрително:

— Води ни тогава.

Малките лодки се плъзнаха напред — тъмни силуети по тъмна вода. Няколко тънки кичурчета коса погъделичкаха бузата ми и аз ги отметнах настрана.

— Най-сетне малко ветрец.

Температурата беше паднала рязко, откакто потеглихме, и внезапно се хванах, че мисля за деня, когато ни бе връхлетяла бурята на борда на Добра надежда. Тогава оглеждах косата на Грант: колко неподвижна беше, когато най-напред излязохме навън, а преди да се усетя, отново бе станала чорлава и неуправляема, щом вятърът бързо се усили.

Обърнах се обратно към Илайджа. Беше вдигнал глава, докато изучаваше небето. Аз също погледнах нагоре и видях тъмните облаци, които Том беше споменал по-рано — онези, които щяха да ни помогнат да си осигурим прикритие. Сега бяха по-многобройни, простиращи се почти по цялото небе. Звездата на Ариниел беше изчезнала. Всички звезди бяха изчезнали.

Обещанието на слънцето беше по-голям от Милостта на кралицата — но не най-големият кораб, който бях виждала някого. Тази чест се падаше на двата флотски кораба по-надолу в пристанището, които се извисяваха над по-малките кораби като стражи. Едва различих редиците оръдейни люкове, зад чиито капаци се криеха оръдия. Докато гледах, и двата кораба започнаха да се обръщат по посока на вятъра. Над нас Обещанието на слънцето започна да прави същото.

— Отлично — каза Том. — Всичките ще са заети с баласта и прибирането на платната.

Лодката на Илайджа доплава бавно до нашата.

— Разбира се, че прибират платната! — възкликна той. — Всеки проклет кораб тук….

— Достатъчно. — Никога не бях чувала Том да говори толкова яростно на Илайджа. — Ако не искаш да правиш това, тогава отплувай обратно. Ей, вие — качвайте се там.

Петима мъже преплуваха краткото разстояние до корпуса на кораба. Малката ни скупчена група лодки този път не беше притисната натясно. Бяхме заели позиция по-далече, под ъгъл спрямо кърмата, откъдето беше по-трудно да ни виждат. Хората на Том бяха опитни плувци и се движеха бързо през буйната вода. Изкатериха се по страничния борд на кораба и се вмъкнаха през малък кръгъл прозорец на около половината височина нагоре по корпуса. После изчакахме, докато собствените ни лодки започнаха да се поклащат по-силно върху водата.