Драконите на изчезналата луна [bg]

15

Спасяването на един крал

Елфите могат да бъдат мечтателни и вяли, могат да прекарват дните си, наблюдавайки как розата прибира цвета си, или да стоят смълчани и вгледани в звездите по цели нощи. Ала когато са принудени да действат, те могат и да изумят страничните наблюдатели човеци с бързината на мисълта и способността си да се придвижват бързо, с решимостта и непоколебимостта си да надмогнат всяко препятствие.

Ако Алхана и Самар бяха успели да подремнат през следващите няколко дни, Гилтас нямаше и най-малка представа как би могло да е станало това. Нощ и ден от убежището в дървото на Алхана влизаха и излизаха елфи. Самият той също бе част от този поток, тъй като като водач на своя народ трябваше да присъства на всяко по-важно събиране и във взимането на решения. Обаждаше се рядко, макар Алхана великодушно да полагаше усилия да научи мнението му. Беше му ясно, че мнението му така или иначе едва ли ще бъде зачетено. В добавка към това знанията му по въпроса, откъде трябва да преминат, бяха твърде ограничени, така че и без друго помощта му не можеше да бъде голяма.

Беше силно изненадан да види с каква готовност и силванести, и квалинести се вслушваха в Алхана — един мрачен елф, някога отхвърлена от тяхното общество. Ала престана да се учудва, когато елфидата изложи набързо плана си. Алхана познаваше планинските местности, през които трябваше да минат, тъй като дълги години тя и частите й се бяха крили из тях. Познаваше всеки път, всяка животинска просека, всяка пещера. Освен това бе запозната добре с несгодите на войната.

Никой от командирите на силванестите нямаше толкова преки и пълни познания за тези местности и за силите, които можеха да срещнат по пътя си, и съвсем скоро даже най-сквернословните измежду тях бяха принудени да й отстъпят първенство и да се закълнат във вярност пред нея. Дори Лъвицата, която щеше да предвожда елфите скитници, беше впечатлена.

Планът на Алхана за предстоящия поход беше брилянтен. Елфите щяха да се насочат в северна посока и да навлязат в Бльоде, земята на техните врагове, великаните. Подобна мисъл можеше да се сметне за самоубийствена, но още преди години Портиос беше открил, че планинската верига Калкист се разделя на две и крие в пазвите между високите си върхове поредица от долини и клисури. Елфите можеха да използват долините, за да запазят фланговете си. Пътят щеше да бъде мъчен и дълъг, но пък армията им щеше да пътува по-бързо. Надяваха се да прекосят Бльоде още преди великаните да са надушили присъствието им.

За разлика от войската на човеците, които са принудени да влачат след себе си тежко натоварени каруци с провизии и цели ковачници, елфите не бяха въоръжени с брони или плетени ризници, нито носеха неудобни мечове и щитове. Те разчитаха на лъка и стрелите и се справяха добре с тях — умение, с което са добре известни. Следователно можеха да се придвижват дори още по-бързо и да вземат далеч по-големи разстояние за по-малко време в сравнение с човеците. Оставаше още една подробност, която щеше да им даде допълнителен стимул да побързат — зимата наближаваше, а снегът щеше да затрупа стръмните планински проходи само за няколко седмици.