Драконите на изчезналата луна [bg]

Офицерите на Алхана се бяха събрали край нея и Самар и нетърпеливо предлагаха планове за действие или обсъждаха на глас по кой път да поемат и колко бързо биха могли да се придвижат до Санкшън, кой да поеме на път и кой да остане.

Гилтас просто стоеше на мястото си и мълчаливо се вслушваше във врявата. Когато най-сетне проговори, чу в гласа си гласа на човека — дълбок и груб на фона на останалите:

— Трябва да атакуваме — каза той, — ала целта ни не е Санкшън, а Силваност. Чак щом осигурим този град, очите ни трябва да се обърнат на север. Не по-рано.

Елфите се втренчиха в него потресено и неодобрително, сякаш Гилтас бе гост на нечия сватба, който внезапно е изгубил ума си и е изпотъпкал всички подаръци. Единственият, който му обърна внимание, бе Самар.

— Нека чуем краля на квалинестите — надвика със заповеден глас недоволното им мърморене.

— Истина е, че в миналото сме побеждавали Такхизис — каза на мрачната си публика Гилтас. — Ала сме разполагали с помощта на Паладин и Мишакал, както и с тази на останалите богове на Светлината. Сега Такхизис е Единият бог — сама и ненадмината. Надвиването й няма да бъде лесна задача… Ще се наложи да пропътуваме стотици мили надалеч от родината и да оставим родните земи в ръцете на враговете си. Ще се присъединим в общо нападение с хората и ще направим опит да превземем човешки град. Ще направим саможертви, които никога няма да ни се отплатят. Не казвам, че не бива да застанем редом с хората в битката против Такхизис — добави той. — Както всички добре знаете, майка ми се е сражавала рамо до рамо с човеците. Борила се заради човешките градове и човешките животи, правила е саможертви, за които никой така и не й поблагодари. Битката срещу Такхизис е нещо, което смятам, че си струва да предприемем. Просто съветвам преди всичко да се погрижим да имаме земя, където след това да се завърнем. Вече изгубихме Квалинести, нека не позволяваме същото да се случи и със Силванести.

Чувайки изпълнените му с пламенност думи, Лъвицата постепенно бе смекчила изражението си.

— Моят съпруг е прав — обади се тя. — Трябва да нападнем Силваност и да го вземем отново в ръцете си, преди да изпратим сили, които да спасят младия крал.

Силванестите ги наблюдаваха с враждебни погледи. Получовек и елфа скитница. Кои бяха те, че да казват на силванестите и дори на квалинестите какво да правят и какво не? Префект Палтейнон вече стоеше до Алхана и нашепваше нещо в ухото й, без съмнение подканяйки я да не обръща внимание на „марионетния крал“. Сега Гилтас бе останал само с един съюзник сред всички тях — Самар.

— Кралят на нашите роднини говори мъдро, Ваше Величество — каза той. — Мисля, че трябва да се вслушаме в думите му. Ако в този момент се отправим към Санкшън, ще оставим след себе си враг, който лесно би могъл да ни погуби, ако просто му обърнем гръб.