Детето на нощта [bg]

Дензър го погледна с печална усмивка.

- Хирад, искам тя да бъде до мен. Не ни остава много време да сме заедно.

- Знам. Съжалявам. Ще ти я върнем.

- Ако някой може да успее, това са Гарваните - насърчи ги Дарик.

- Рен, какво каза капитанът? - попита Илкар, за да прекъс­не тягостния разговор.

- Щял да говори с екипажа. И да се съобразява с времето и вълните. Не се обвърза с прибързани обещания.

- Ще му се наложи - изсумтя Хирад. - Няма да търпя оправ­дания.

- Ще ме изслушате ли? - намръщи се Ренерей.

- Разбира се - отвърна Илкар.

- Отдавна познавам капитана на „Океански бряст“. Знам, че ще прави каквото може да забави плаването, без да се издаде. Владее всякакви хитрини в занаята си. А вас моля да се дове­рите на Джевин. Той също е умел мореплавател, ще се опита да навакса изоставането, но не искайте от него да жертва екипа­жа и кораба си в името на бързината.

- Трябва да рискува донякъде - настоя Хирад. - Имаме само три дни.

- Той знае - напомни Ренерей.

- Винаги мога да му освежа паметта - закани се варваринът.

- Не го заплашвай - завъртя глава елфидата. - Така няма да стане.

Хирад избута чинията и чашата си встрани, за да опре лакти на масата.

- Рен, аз ще ти кажа как ще стане. Всички се радваме, че ти си с нас. Уважаваме те и заради знанията и опита ти, и заради помощта ти за Гарваните, особено за Ериан. Но ние сме Гарва­ните тъкмо защото винаги правим всичко необходимо, за да ус­пеем. И няма да се променим, защото Джевин бил мъничко обидчив, разбра ли?

Тя отвори уста, но Илкар навреме докосна ръката ѝ.

- Недей - усмихна се неловко. - Ще ти обясня по-късно.

- Защо аз да не ти обясня още сега, но другаде? - предложи Дензър. - Искам да чуя от теб всичко за жена си и детето си.

- С удоволствие - ведро кимна елфидата.

Хирад отбягваше погледа на Илкар, докато ги чакаше да из­лязат.

- Ненадминат си в тактичността, Хирад - изтърси елфът щом вратата се затвори. - Браво на теб!

- Какво пък сега?

- Ти с твоите поучения „ние сме Гарваните“... Позагубил си убедителност. Само я подразни, а нали искаме да е на наша стра­на?

- Трябва да знае как постъпваме.

- Не ни е присъщо да се държим свадливо от отчаяние! - соп- на му се Илкар. - Да, винаги правим необходимото, но към вся­ка цел има различни пътища.

- И според теб аз свърнах в грешната посока.

- Да, колкото и да те учудва това - въздъхна елфът. - Е, не съм се надявал, че ще се промениш изведнъж...

Хирад се ухили. Знаеше, че Илкар току-що приключи със сдържаните укори.

- Така си е. Извинявай, но всичко потръгна накриво.

- За какво говориш?

- За нас. За Гарваните. Боговете да изчезнат в пламъци да­но, но ни разпердушиниха. Незнайния осакатен, Ериан плене­на, а за Троун какво да кажа... И най-лошото е, че Дензър ще се пожертва, а ние нищо не можем да сторим. Така не е редно.

Елфът стисна устни.

- Знам. И все пак още имаме шанс да победим.